Франк Хърбърт - Фани Мае

— Ела да си ходим, скъпа — каза мъжът. Обви с ръка раменете й. — Хайде да си вървим.

В отчаянието си Макай изкрещя:

— Абнет! Той ще ми причини непоносима болка. И ти знаеш това.

Тя започна да ридае, докато мъжът я отвеждаше.

— Моля те… моля те… — хлипаше.

Плачът й постепено заглъхна в нощта.

Фурунео, помислиси Маккай, какво се туткаш. Накарай онзи Кейлбан да се размърда. Искам веднага да се махна оттук. Веднага!

Напъна с всички сили въжетата. Те се врязаха още по-силно в китките му. Колчетата не помръднаха изобщо.

— Хайде, моля те, Фани Мае! — прошепна Маккай. — Не си ме изпратила тук за да умра. Нали каза, че ме обичаш.

След няколко безрезултатни часа, посветени на въпроси, контравъпроси и безполезни отговори, Фурунео извика вътре един щурмовак да поеме дежурството в хидробола и излезе навън. По негова молба Фани Мае отвори един изход и го пусна да слезе на вулканичния шелф и да поеме глъдка свеж въздух. Навън бе доста студено, особено след неописуемата жега в хидробола. Вятърът бе утихнал с наближаването на нощта, нещо обичайно тук на Кордиалити. Вълните все още се разбиваха в предния пояс от скали и заливаха шелфа, но настъпваше времето на отлива и те губеха силата си.

Свръзки , помисли си с горчивина Фурунео. Тя каза, че това не са някакви форми на свързване. Тогава какво са? Не си спомняше някога да се е чувствал толкова безсилен и това го дразнеше.

— Това, което се простира от едно до осем — беше казал Кейлбанът — това е свръзка. Правилна ли е употребата на глагола съм?

— Ъ?

— Глагол за идентификация — каза Кейлбанът. — Непознат ли ти е този термин?

— Не, не! Какво искаше да кажеш с това от едно до осем?

— Рушаща свръзките субстанция — каза Кейлбанът.

— Искаш да кажеш като разтворител?

— Преди разтворител.

— Какво общо, по дяволите, може да има преди с разтворителите?

— Вероятно по-вътрешен, отколкото разтворител — каза Кейлбанът.

— Това е лудост — поклати глава Фурунео.

После попита:

— Вътрешен?

— Освободен от свръзки — каза Кейлбанът.

— Пак сме там, откъдето започнахме — изстена Фурунео. — Какво са свръзките?

— Изходи, които не се съдържат и са помежду — каза Кейлбанът.

— Между какво ? — извика Фурунео.

— Между едно и осем.

— Ооо, не!

— Също между едно и х — каза Кейлбанът.

Както и Маккай преди него, Фурунео зарови лице в дланите си.

— Какво има между едно и осем, освен две, три, четири, пет, шест и седем?

— Безкрайност — отвърна Кейлбанът. — Отворена система. Нищо съдържа всичко. Всичко съдържа нищо.

— Знаеш ли какво си мисля? — попита Фурунео.

— Аз не чета мисли — отвърна Кейлбанът.

— Мисля, че ти просто си играеш с нас — каза Фурунео. — Ето това мисля.

— Свръзките принуждават — каза Кейлбанът. — Това разширява ли разбирането?

— Принуждават… принуда?

— Произволно движение — каза Кейлбанът.

— Произволно какво?

— Това, което остава стационарно. Когато всичко друго се движи — каза Кейлбанът. — Това е свръзка. Понятието безкрайност се изпразва без свръзка.

— Хоооохееее! — издиша Фурунео.

В тази точка от разговора, той поиска да излезе навън за кратка почивка.

Фурунео не можа да напредне и по въпроса защо Кейлбанът поддържа толкова висока температура в хидробола.

— Последствие от скоростта — отвърна Кейлбанът. Помолен да уточни, той го замени с: — Бързина на приближаването. — И накрая с: — Може би понятието генерация на движението е най-близко.

— Нещо като триене? — подсказа Фурунео.

— Вероятно, небалансирани взаимоотношения между измеренията е приблизително най-близко — беше отговорът.

Припомняйки си с раздразнение тази размяна на безсмислени реплики, Фурунео духна в шепите си, за да ги стопли. Слънцето бе залязло. Леденият вятър смени посоката си и задуха откъм стръмния бряг към морето.

Или ще умра от измръзване, или ще се изпека, помисли си той. Къде, по дяволите беше Маккай?

В този момент Тулук се свърза с него чрез един от Таприсиотите в Бюрото. Фурунео тъкмо търсеше къде да се настани на завет зад хидробола, когато почувства припламването в малкия си мозък. Пусна долу крака си, който тъкмо беше вдигнал за да прескочи една локва. Стъпи право в ледената вода и изгуби всичките си възприятия. Съзнанието му изключи и се сля с разговора.

— Тук е Тулук от лабораторията — каза онзи. — Извинявам се за безпокойството и така нататък.