Франк Хърбърт - Фани Мае

Думкането спря и Маккай разбра, че са го забелязали. Децата се разбягаха с писъци между колибите, като непрестанно го сочеха с ръце. Възрастните се извърнаха с бавно достойнство към него и взеха да го изучават с поглед.

Необичайна тишина се възцари над селото.

Маккай влезе в селото през един отвор в оградата от тръни. Безизразни черни лица проследиха с поглед приближаването му. Неприятната воня на мястото го удари в носа — гниеща плът, животински тор, пушек, печено месо и какви ли не други задушливи миризми, чийто произход изобщо не желаеше да открие.

Облаци от черни насекоми кръжаха над впрегнатите в каручката зверове, без да се притесняват от тромавото помахване на опашките им.

Бял мъж с рижа брада се появи от широката колиба при приближаването на Маккай. Мъжът носеше шапка с широка периферия, мръсно черно яке и панталони от груб дочен плат. В едната си ръка държеше камшик, точно копие на този, използван от Паленките. Щом видя камшика, Маккай разбра, че е попаднал точно където трябва.

Мъжът го чакаше, застанал на прага. Имаше страховита фигура, подли очички и тънки устни, скрити зад гъстата брада. Огледа Маккай, кимна на групата чернокожи, застанали отляво, посочи им каруцата и отново насочи цялото си внимание към агента.

Двама високи чернокожи застанаха до главите на впрегнатите животни.

Маккай проучи товара на каручката. Забеляза, че подобните на дъски предмети са резбовани и боядисани с много странни фигури и цветове. Напомняха му за корубата на Паленкито. Не му хареса начина, по който го гледаха двамата мъже, застанали до главите на животните. Тук се криеше някаква опасност. Маккай държеше ръката си в джоба на якето, здраво стиснал дръжата на лъчемета. Усети как кръгът от чернокожите се затвори зад гърба му. Почуства се уязвим и беззащитен.

— Аз съм Йори Х. Маккай, Извънреден Саботьор — каза той, като спря на около десетина крачки пред белия мъж. — Кой си ти?

Мъжът се изплю в прахоляка и каза нещо, което прозвуча като:

— Гетнабент.

Маккай преглътна. Не можа да разбере нищо от поздрава. Странно, помисли си той. Не беше вярвал, че в цялата Конфедерация на Разумните може да съществува език, който да му е непознат. Вероятно това бе някоя нова планета, създадена от „R&R“.

— Аз изпълнявам официална задача на Бюрото — каза Маккай. — Нека всички да имат това пред вид. — Ето, спази формалностите.

Брадатият повдигна рамене и каза:

— Каудъруелш.

— Кроул’икидо! — извика някой зад гърба на Маккай.

Брадатият погледна по посока на вика, после обратно към агента.

Маккай насочи вниманието си към камшика.

Свободният му край лежеше на земята до мъжа. Видял интереса, проявен от Маккай, брадатият рязко изви китката си и улови свободният край на камшика с два от пръстите на същата длан, с която стискаше дръжката. Отново се втренчи в агента.

Човекът боравеше с камшика толкова небрежно и с такава вещина, че Маккай усети как го побиват тръпки.

— Откъде си взел този камшик? — попита той.

Мъжът погледна към предмета в ръката си.

— Питш — каза той. — Браузенбулър.

Маккай пристъпи напред и протегна ръка за да вземе камшика. Брадатият поклати глава и се намръщи. Този отговор не можеше да се сбърка.

— Мейкели — добави непознатият, почука с дръжката на камшика предната каната на каруцата и кимна към товара в нея.

Маккай още веднъж проучи съдържанието на двуколката. Всичко беше ръчно изработено, без съмнение. Знаеше, че някои трупаха големи печалби от търговията с такива странни антики. Такива архаични предмети разнообразяваха скучното ежедневие на купувачите, отегчени до смърт от безвкусните практични вещи, произвеждани серийно от автоматизираните заводи. Ако се произвеждаха на ръка тук, в това село, обаче, цялата работа миришеше на робска експлоатация на работна сила. Или наемен труд, което, в крайна сметка, бе едно и също.

Играта , която играеше Абнет, явно бе доста непочтена, но мотивите й започваха да се изясняват.

— Къде е Млис Абнет? — попита той.

Въпросът му предизвика определено раздвижване. Брадатият рязко вдигна глава и се втренчи в лицето му. Тълпата, която ги заобикаляше нададе някакъв нечленоразделен рев.

— Абнет? — настоя Маккай.

— Сиуаси Абнет! — извика брадатият.

Тълпата около тях започна да скандира:

— Ипа Абнет! Ипа Абнет! Ипа Абнет!

— Руик! — кресна брадатият.

Скандиранията рязко секнаха.

— Как се казва тази планета? — попита Маккай. Огледа втренчените черни лица, — Къде е това място?