Франк Хърбърт - Фани Мае

Никой не отговори.

Маккай впи поглед в очите на брадатия. Другият издържа на погледа му. В очите му се появи дебнещ, хищнически блясък. Кимна с глава, като че ли бе стигнал до някакво решение.

— Диспаунг! — извика.

Маккай се намръщи и изпсува наум. Откакто се бе захванал с тоя проклет случай, на всяка крачка се сблъскваше с неразбирателство! Вече нямаше значение. Беше видял достатъчно тук, за да поиска пълно разследване от страна на полицията. Никой нямаше право да държи човешки същества в такова окаяно положение. Абнет стоеше зад цялата тази работа. Доказваха го камшикът и реакцията, която предизвика споменаването на името й. Цялото място вонеше на Абнет и нейната поквара. Маккай се вгледа в някои от хората срещу него. Видя белези върху ръцете и гърдите им. Следи от камшик? Ако наистина бяха такива, то на Абнет нямаше да й се размине, въпреки огромното й състояние. Можеше и да се измъкне с още една терапия, но този път щеше да бъде много…

Нещо експлоадира в тила на Маккай и той политна напред. Брадатият вдигна ръка и Маккай видя камшикът да се стрелва към главата му. Огромна черна пелена се разстла в съзнанието му, когато камшикът го удари по слепоочието. Опита се да извади лъчемета от джоба си, но мускулите му отказаха да се подчинят. Тялото му се вдърви от ужас. Кървава мъгла се спусна пред очите му.

Нещо отново експлоадира в главата му.

Маккай потъна в кошмарна забрава. Последната му съзнателна мисъл беше за монитора, монтиран в черепа му. Ако го убиеха, някъде един таприсиот щеше да вдигне тревога и да предаде последният рапорт на някой си Йори Х.Маккай.

Голяма утеха, не ще и дума! — отвърна тъмнината.

Има луна, осъзна Маккай. Това светещо нещо точно срещу него трябва да е луна. Разбра, че от известно време насам е гледал именно нея, без напълно да осъзнава факта. Луната бе изплувала от тъмнината, над грубите контури на примитивните покриви.

Значи все още бе в селото.

Луната висеше над него, невероятно близка.

Лявата половина на главата му започна болезнено да пулсира. Започна да осмисля информацията, която му изпращаха наранените му възприятия. Разбра, че лежи по гръб. Китките и глезените му бяха здраво завързани. Лицето му гледаше към небето.

Може пък да беше в друго село.

Опита здравината на въжетата, но не успя да ги разхлаби.

Позата му бе твърде непристойна — проснат по гръб с разкрачени крака и разперени ръце.

Известно време наблюдава движението на странни съзвездия на видимата част от небосклона. Къде ли се намираше това място?

Някъде от лявата му страна проблясна огън. Припламна и отново утихна в оранжево тление. Маккай се опита да извърне глава натам, но острата болка, прерязала черепа му го скова.

Изстена.

Някъде в тъмнината измуча животно. Мученето бе последвано от гръмогласен дрезгав рев. Последва тишина. После нов рев я наруши. Звуците отекваха в тъмнината и й придаваха нови измерения. Маккай чу приближаващи се стъпки.

— Мисля, че го чух да стене — каза мъжки глас.

Мъжът говореше стандартен Галакс, забеляза Маккай. Две сенки излязоха от тъмнината и се надвесиха над него.

— Мислиш ли, че е буден? — Гласът беше женски, променен от използвания модулатор.

— Диша като че ли е буден — отвърна мъжът.

— Кой е там? — изхриптя Маккай.

Собственият му глас болезнено отекна в черепа му.

— Добре е, че хората ти знаят да се подчиняват на заповеди — каза мъжът. — Представи си само, какво можеше да стане, ако го бяхме изтървали да се размотава наоколо!

— Как попадна тук, Маккай? — попита жената.

— Пеша — изръмжа Маккай. — Ти ли си това, Абнет?

— Дошъл пеша! — изсумтя мъжът. Маккаи се зачуди що за глас беше това. Имаше някаква съскаща враждебна нотка в него. На човек ли принадлежеше или на хуманоид? От всички разумни само Пан Спечите приличаха толкова много на хора, защото придаваха на плътта си формата на човешкото тяло.

— Ако не ме освободите незабавно — каза Маккай — не отговарям за последствията.

— Ще отговаряш и още как — отвърна мъжът. В гласа му имаше насмешлива нотка.

— Трябва да разберем как се е добрал до тук — каза жената.

— Какво значение има това?

— Може да има огромно значение. Ами ако Фани Мае нарушава договора?

— Това е невъзможно! — изръмжа мъжът.

— Няма невъзможни неща. Той не може да е дошъл до тук без помощта на Кейлбан.