Франк Хърбърт - Фани Мае

— Хм, колкото по-навътре навлизаме в проблема, толкова по-заплетени стават нещата — каза Маккай.

— И аз така мисля. А, имаше остатъци от калфен прах по камшика.

— Калфен прах! Ето откъде е идвала миризмата на вкиснато!

— Да, миризмата все още е доста силна.

— За какво ли им е този бързо менящ цвета си прах? — попита МаККай. — Нямаше и следа от запаметяваща калфена платка, но това, разбира се, не означава нищо.

— Това е само едно предположение, — започна Тулук — но може да са поръсили Паленкито с този прах.

— Но, защо?

— Вероятно за да променят окраската му, така, че да изглежда от друго племе.

— Възможно е.

— Ако си усетил миризмата след като камшикът е бил вкаран вътре, трябва да е останало доста голямо количество от праха в стаята. Мислил ли си затова?

— Стаята въобще не беше голяма, пък и беше адски горещо.

— Аха, горещината обяснява всичко. Съжалявам, но нямаме нищо друго за теб.

— Това ли е всичко?

— Има още едно нещо, но едва ли ще ти бъде от голяма полза. Камщикът е бил складиран във висящо положение, окачен на някаква поставка, изработена от стомана.

— Стомана? Напълно ли си сигурен?

— Напълно.

— Та кой ли използва стомана в днешно време?

— Не е чак толкова рядко срещана на някои от новите планети. Дори наскоро „R&R“ произведоха някакъв нов подобрен вид, който използват в строителството.

— Диващина!

— Така си е.

— Знаеш ли, — каза Маккай — нали търсим някоя забутана планета. Както изглежда, в момента се намирам точно на такава.

— Къде си?

— Не знам.

— Не знаеш ли?

Маккай му обясни в какво положение се намира.

— Вие, полевите агенти, понякога поемата твърде големи рискове — каза Тулук.

— Така си е.

— Нали носиш монитор? Мога да накарам Таприсиота да идентифицира местоположението ти. Да прибягна ли до клаузата с използване на монитор?

— Нали знаеш, че това е клауза с плащане в брой — каза Маккай. — Не мисля, че случаят е толкова спешен, та да рискувам един банкрут на Бюрото. Нека първо да се опитам да определя местоположението си с други средства.

— Какво искаш да направя?

— Обади се на Фурунео. Кажи му да ми остави още шест часа и после да накара Кейлбана да ме прибере обратно.

— Да те прибере, а? Сайкър каза, че си бил в едно от ония S-чудеса на Кейлбаните. Ще може ли да те прибере оттам, където си в момента?

— Надявам се.

— Веднага ще се обадя на Фурунео.

Маккай бе вървял вече около два часа, когато видя дима. Тънките струйки пушек се виеха в небето на фона на далечните сини хълмове.

По време на дългия преход Маккай на няколко пъти се запита дали не е попаднал на място, където ще умре от глад и жажда преди краката му да го отведат в безопасната цивилизована среда на себеподобните му. Изпадна в мрачно самообвинително настроение. Не се случваше за първи път машината, която бе смятал за безотказна да прояви някакъв дефект, който можеше да се окажсе фатален.

Но не си беше представял, че машината на собственият му мозък може да го вкара в беля. Мислено се прокле за това, че бе използвал S-системата на Кейлбана, при положение, че много добре знаеше колко ненадеждно е комуникирането със съществото.

Върви!

Никога не си бе представял, че ще му се наложи да върви, за да се спаси.

Това бе неизменната грешка, която разумните допускаха в отношенията си с машините. Постоянното използване на механичните съоръжения поставяше мускулите на разумните в твърде неблагоприятно положение, и то в една вселена, където всеки момент можеше да се наложи да разчиташ единствено на мускулите си, ако искаш да се спасиш.

Точно както стояха нещата сега.

Като че ли се бе приближил малко към дима, въпреки, че хълмовете изглеждаха все така далечни и недостижими. Върви! Точно така ли трябваше да се оплеска сега работата. И точно това място ли трябваше да избере Абнет за налудничавата си игра. Ако, разбира се, това беше мястото, където се криеше Абнет. Ако Кейлбанът не е разбрал съвсем погрешно това, което се искаше от него.

Ако, изобщо, любовта можеше да намери път.

Какво общо, по дяволите, можеше да има любовта с всичко това?

Маккай продължаваше да се влачи напред, съжалявайки че не е взел със себе си вода. Първо жегата в хидробола, а сега и това. В гърлото му гореше огън. Прахът, който вдигаше с всяка своя стъпка само още повече усложняваше нещата. Червеникавите облачета прах полепваха по гърлото и ноздрите му. Имаха вкус на мухъл.