Франк Хърбърт - Фани Мае

— Няма значение. Важното е аз да не изгубя следите, ако разбира се, Фани Мае бъде така добра да ме изпрати там, където е дивечът.

— Аха, — най-после разбра Фурунео. — Ами ако попаднеш в капан?

— Не е изключено. Фани Мае, слуша ли разговорът ни?

— Обясни слуша.

— Няма значение!

— Но всичко притежава значение!

Маккай затвори очи и преглътна.

— Фани Мае, осъзнаваш ли обменът на информация между мен и моя приятел, който току-що приключи.

— Обясни току…

— Осъзнаваш ли? — изрева Маккай.

— Усилването не допринася нищо за комуникацията — отвърна Кейлбана. — Аз притежавам желаното осъзнаване. Предполагам.

— Предполагаш — промърмори Маккай. — Можеш ли да ме изпратиш на място близо до Абнет, откъдето аз ще мога да я намеря, но тя няма да знае, че съм там?

— Отрицателен отговор.

— Защо не?

— Изрична забрана в договора.

— Аха. — Маккай се замисли за момент. — Добре, а можеш ли да ме изпратиш на такова място, откъдето аз ще мога да открия Абнет със собствени усилия?

— Съществува вероятност. Необходимо изследване на свръзките.

Маккай зачака. Жегата бе станала почти плътна, осезаема при допир. Изпълваше всички сетива. Фурунео вече бе започнал да се скапва.

— Видях майка си — каза Фурунео, като усети погледа на Маккай върху себе си.

— Това е великолепно — рече Маккай.

— Плуваха с няколко нейни приятели, когато Кейлбанът ме изръси право в средата на басейна, при тях. Водата беше прекрасна.

— Без съмнение, доста си ги изненадал.

— Помислиха го за страхотна шега. Как ми се иска да знам как работи S-системата на Кейлбаните!

— И на милиарди други им се иска същото. Като си представя какво огромно количество енергия се изисква за да функционира такава система и ме побиват студени тръпки.

— Точно в момента не бих имал нищо против малко студени тръпки. Знаеш ли, това е едно много особено усещане — в един момент най-спокойно си седиш и си бъбриш със стари приятели, а в следващия вече си говориш сам, тук на Кордиалити. Как смяташ, какво са си помислили?

— Помислили са си, че е страшно забавно.

— Маккай — каза Кейлбанът — аз те обичам.

— Какво? — зяпна от изумление Маккай.

— Обичам те — повтори Кейлбана. — Влечение на едно същество към друго същество. Това влечение извисява видовете.

— Предполагам, но…

— Понеже аз притежавам това универсално влечение към твоята личност, свръзките са достъпни. Разрешено е изпълнението на твоето желание.

— Значи можеш да ме изпратиш на място близо до Абнет?

— Положителен отговор. Съгласно желанието. Да.

— Къде е това място? — попита Маккай.

Откри, че всъщност задава въпроса на една покрита с мъх скала. Усети хладният полъх на вятъра. Намираше се проснат по очи на прашната земя пред скалата. За момент се загледа в нея, после бавно се изправи на крака. Скалата бе висока около метър и цялата прорязана от бледожълти кварцови жилки, които тук там проблясваха, отразявайки лъчите на далечното жълто слънце. Намираше се на една широка поляна. По положението на слънцето в небето разбра, че е или ранна сутрин, или късен следобед по местното време.

Отвъд поляната, опасана с пръстен от пълзящи, жълтеникави храсталаци, се простираше хоризонта. В далечината се белееха островърхите кули на някакъв град.

— Значи, тя ме обича? — попита той скалата.

Камшикът и отсечената ръка на Паленкито пристигнаха в съответната лаборатория на БюСаб, която в момента бе свободна. Шефът на лабораторията един от ветераните в Бюрото, прегърбен Рийв на име Тридж Тулук, в момента отсъстваше. Беше на консултативния съвет, свикан след рапорта на Маккай.

Както и повечето изгърбени Рийви, Тулук бе с мирисна идентификация. За Рийв беше среден на ръст, два метра и половина висок. Тялото му бе цилиндрично с крачно разклонение и вертикален лицев процеп в горната част, в чийто долен край висяха пипаловидни манипулатори. От дългото общуване с хора и хуманоиди той бе възприел чевръстата приведена походка, предпочитанието към дрехи с джобове, както и нехарактерният за Рийвите стил на говорене, изпъстрен с цинични подмятания. Четирите очни цилиндъра, които се подаваха от горния край на лицевия му процеп, бяха зелени и крехки.

Връщайки се от съвета, той веднага разпозна предметите върху пода на лабораторията си. Съвпадаха с описаните от Сайкър. Изруга наум невнимателният начин на доставяне и бързо се впусна в сложните операции по изследването. Заедно с асистентите, които бе повикал, направиха предварителни холоскици преди да отделят ръката от камшика.