Франк Хърбърт - Фани Мае

Тя стана и започна да се разхожда напред назад в тъмнината. Килимът, същество пригодено да й доставя удоволстие, също като кучекреслото, се заизвива, отърквайки се ласкаво в краката й.

Доволна усмивка се разля по лицето й.

Въпреки усложненията и необходимостта да се наруши обичайният ритъм, те трябваше да намалят интервалите между бичуванията. Фани Мае трябваше да бъде тласната към окончателно разпадане колкото се може по-скоро. Да убиваш без да караш жертвите да страдат беше нещо, което Абнет бе способна да наблюдава с наслада.

Но трябваше да се бърза.

В хидробола полузаспалият Фурунео клюмаше, облегнат на една от стените. Просъницата не му попречи мислено да напсува жегата вътре. Имплантираният в мъзъка му часовник показваше, че остава малко по-малко от час до времето, когато трябваше да се прибере Маккай. Фурунео се бе опитал да разясни разделението на часовете на Кейлбана, но тя упорито не можеше да го разбере.

— Продължителностите се разширяват и простират — бе казала тя. — Те се деформират и проникват с неопределени движения една между друга. Така времето остава непостоянно.

Непостоянно?

Вихровият цилиндър на пространствената врата се отвори точно зад огромният супник на Кейлбана. Лицето и голите рамене на Абнет се появиха в отвора.

Фурунео се отблъсна от стената и тръсна глава, за да се разсъни. Проклятие, каква жега беше тук!

— Ти си Аличино Фурунео — каза Абнет. — Знаеш ли коя съм?

— Знам.

— Познах те веднага — каза тя. — Познавам по физиономии повечето от тъпите планетарни агенти на Бюрото. Това ми е от полза.

— Дошла си за да бичуваш гордия Кейлбан? — попита Фурунео. Посегна към холоскенера в джоба си и леко се придвижи напред, готов да се втурне към пространствената врата, както бе заповядал Маккай.

— Не ме карай да затворя вратата преди да сме обсъдили някои неща — каза тя.

Фурунео се поколеба. Той не беше Извънреден Саботьор, но и за да станеш планетарен агент се изискваше владението на изкуството да знаеш кога трябва да се подчиниш на заповедите на висшестоящ и кога не.

— Какво има да обсъждаме? — попита той.

— Твоето бъдеще — отвърна тя.

Фурунео се втренчи в очите й. Тяхната празнота го ужаси. Тази жена определено не беше с всичкия си.

— Моето бъдеще ли? — попита.

— Това дали изобщо ще имаш някакво бъдеще — каза тя.

— Не ме заплашвай — отвърна той.

— Чео ми каза — рече тя — че за теб има място в нашите планове.

Без да може сам да си обясни причината, Фурунео разбра, че това е лъжа. Странно колко лесно се издава. Устните й потрепнаха, когато признесе името Чео.

— Кой е Чео? — попита той.

— Това не е важно в момента.

— И какви са вашите планове?

— Да оцелеем.

— Ама наистина ли! — ухили й се Фурунео. — С нещо друго да ме изненадаш? — Зачуди се как ли ще реагира тя, ако извади холоскенера и започне да записва.

— Фани Мае ли изпрати Маккай да ме преследва? — попита тя.

Този въпрос явно бе важен за нея, забеляза Фурунео. Маккай сигурно ги е накарал здравата да се изпотят.

— Виждала ли си Маккай? — попита той.

— Отказвам да обсъждам Маккай — отвърна тя.

Това бе доста безсмислен отговор, помисли си Фурунео. Нали тъкмо тя намеси Маккай в разговора. Абнет присви устни, изучавайки го.

— Женен ли си, Аличино Фурунео? — попита.

Той се намръщи. Устните й бяха потрепнали отново. Тя със сигурност знаеше положението му. Ако за нея бе важно да го познава, дваж по-важно бе да знае силните и слабите му страни. Каква беше играта й?

— Жена ми е мъртва — каза той.

— Колко тъжно — промърмори тя.

— Справям се някак — ядно отвърна той. — Човек не може да живее с миналото.

— Хм, точно тук може и да бързаш — каза тя.

— Какво целиш, Абнет?

— Я да видим, — каза тя — значи ти си на… шейсет и седем стандартни години, ако не се лъжа.

— Не се лъжеш и дяволски добре знаеш това.

— Грешиш — каза тя. — Ти изглеждаш дори по-млад. Предполагам, че си доста енергична личност и обичаш насладите на живота.

— Нима има някой, който да не ги обича? — попита той.

Ето какво било. Ще се опита да ме подкупи с нещо, помисли си той.

— Ние се наслаждаваме на живота само, когато имаме необходимите предпоставки за това — каза тя. — Колко странно е да видя човек като теб в това тъпо Бюро.

Самият Фурунео от време на време си мислеше приблизително същото, така че се зачуди кой ли ще е този Чео и какви ли ще са тайнствените им планове и възможностите, които те разкриват. Какво се опитваха да му предложат?