Франк Хърбърт - Фани Мае

Нещо сграбчи краката му. Увеличената тежест още повече стегна примката.

Внезапно силата, която го теглеше нагоре, престана да действа. Маккай се строполи на пода върху онзи, който и да бе той, който го бе уловил за краката.

Няколко неща се случиха едновременно. Двама щурмоваци му помогнаха да се изправи. Покрай лицето му се мярна холоскенер, който един Рийв насочваше към пространствената врата. Тя изчезна с електрическо пращене. Ръце и пипала пипнешком се опитваха да свалят примката от врата му.

Маккай пое дълбоко въздух и се задави в силен пристъп на кашлица. Щеше да припадне, ако не го подкрепяха отстрани.

Постепенно осъзна, че петима други разумни бяха влезли в хидробола — двама Рийви, един Лаклак. един Пан Спечи и един хуманоид. Човекът заедно с единия от Рийвите подкрепяха Маккай и сваляха примката. Другият Рийв бе операторът на холоскенера и в момента се занимаваше с него. Останалите двама внимателно се оглеждаха наоколо с готови за стрелба лъчемети. Най-малко трима от разумните се опитваха да говорят едновременно.

— Добре, стига! — изхриптя Маккай, принуждавайки ги да млъкнат.

Гърлото го болеше жестоко при всяка дума. Взе отрязаното въже, което Рийвът стискаше в пипалото си и го огледа. Бе изработено от някаква сребриста материя, която не му бе позната. Беше прерязано с лъчемет.

— Успя ли да скенираш нещо? — обърна се Маккай към щурмовака с холоскенера.

— Нападението бе осъществено от Пан Спечи със замразено его, сър — отвърна Рийвът. — Направих добра холоскица на лицето му. Ще опитаме да ги идентифицираме.

Маккай му подхвърли отрязаното въже.

— Отнеси и това в лабораторията. Кажи на Тулук да го разпарчадиса ако ще и на молекули. Може по него да са останали… тъканни клетки от Фурунео. Вие, останалите…

— Сър? — беше Пан Спечито.

— Да?

— Имаме изрични заповеди, сър. Ако е извършен опит за покушение върху живота ви, ние трябва да останем тук с вас. — Подаде на Маккай един лъчемет. — Мисля, че изпуснахте това.

Маккай раздразнено напъха лъчемета в джоба си.

Съзнанието му внезапно се изгуби в повикването за нов контакт от Таприсиота.

— Прекъсни! — рязко извика той.

Но контактът се усили. Беше Билдун в настроение, което ясно показваше, че съвсем не му е до шеги.

— Какво става там, Маккай?

Маккай му обясни.

— В момента при теб има щурмоваци, така ли?

— Да.

— Някой видя ли нападателите?

— Направихме холоскица. Беше Пан Спечито със замразено его.

Маккай усети емоционалният тътен, който разтърси шефа на Бюрото. Страховитото усещане бе последвано от рязка заповед:

— Искам те обратно в Централата веднага!

— Виж сега — опита се да го разубеди Маккай. — Аз съм най-добрата примамка, която можем да им подхвърлим. Те искат смъртта ми, поради някакви си техни…

— Връщай се веднага! — каза Билдун. — Ако ме принудиш, ще накарам да те довлекат насила.

Маккай се примири. Никога преди по време на междупространствен контакт не бе долавял толкова силно мрачното настроение на този, с когото разговаряше.

— Какво не е наред? — попита той.

— Ти ще си примамка за тях където и да се намираш, Маккай. Няма значение дали си там или тук. Щом толкова те искат, ще дойдат за теб. Затова ще дойдеш тук където можем да те обградим с пазачи.

— Нещо се е случило, нали? — попита Маккай.

— Позна, да те вземат дяволите! Нещо наистина се случи! Всички тия волски камшици, които изследвахме са изчезнали. Лабораторията е обърната с краката нагоре. Един от помощниците на Тулук е мъртъв… гилотиниран… главата му липсва.

— Ах, гадини мръсни… — възкликна Маккай. — Идвам веднага.

Чео седеше с кръстосани крака на голия под в антрето на апартамента си. Ярките оранжеви лъчи на слънцето струяха през прозореца на стаята зад гърба му и черната му сянка се бе проснала на пода пред него като зловещото очертание на нощен хищник, притаен за атака. В ръцете си стискаше краят на въжето, отсечено от затворилата се пространствена врата.

Попречиха му, пролетниците! Едрият Лаклак с лъчемета се оказа наистина бърз! И онзи Рийв с холоскенера несъмнено успя да направи запис през вратата. Сега щяха да започнат да душат назад по следите му, да задават въпроси, да показват холоскицата с неговото лице.

Не че това щеше да им помогне.

Зловещо пламъче проблясна в очите му. Почти можеше да чуе въпросите на оперативните работници на БюСаб: Познавате ли това Пан Снечи?