Франк Хърбърт - Фани Мае

— Единствената планета, където може да е израстнала тази материя, престана да съществува преди хилядолетия — каза Тулук. — Да, имаше само едно единствено такова място — странно съчетание от химически състав и звездна енергия…

— Не, сигурно грешиш! Ето го въжето пред очите ти.

— В Окото на Стрелеца — каза Тулук. — Помниш ли историята на свръх новата там?

Маккай наклони глава на една страна, замисли се за момент, после отговори:

— Да, четох за това.

— Планетата се казваше Рап — каза Тулук. — Това тук е парче от Раплиана.

— Раплиана?

— Не си ли чувал за нея?

— Мисля, че не.

— Добре, ами… това е едно много особено растение. Освен всичките си други странни качества, тя има и относително кратка продължителност на живота. Краищата й не се разнищват дори когато се отрежат. Виждаш ли? — Тулук раздърпа на различни страни нишките в отрязания край. Те бавно слепнаха в първоначалното си положение. — Това явление бе наречено „вродено привличане“. Навремето имаше доста теории по въпроса. Сега смятам да…

— Значи кратък живот — прекъсна го Маккай. — Колко кратък?

— Не повече от петнайсет, максимум двайсет стандартни години и то при най-благоприятни условия.

— Но планетата…

— Изчезна преди хиляди години, да.

Маккай поклати глава. Погледът му шареше подозрително нагоре надолу по цялата дължина на сребристото въже.

— Явно някой е открил начин да отглежда растението и някъде другаде освен на Рап.

— Възможно е. Но как са успели да запазят това в тайна толкова дълго време?

— Не ми харесва това, което си мисля, че си мислиш — каза Маккай.

— Това е най-заплетеното изказване, което някога съм те чувал да правиш — каза Тулук. — И все пак смисълът му е пределно ясен. Ти си убеден, че аз разглеждам възможността за пътуване във времето, или…

— Невъзможно! — прекъсна го Маккай.

— В последно време се занимавах с някои много интересни математически изчисления по въпроса — каза Тулук.

— Математическите ти игрички тук няма да ни помогнат.

— Забелязвам ненормално за теб самия поведение — каза Тулук. — Ирационално. Така че ще се опитам да не обременявам мозъка ти с теориите си. Пътуването във времето, обаче, съвсем не е проста игричка.

— Пътуване във времето! Глупости!

— Обичайният начин, по който реагираме при споменавнето на това явление пречи на мисловния процес, необходим за анализирането на същността му — каза Тулук. — Така че отхвърлям тази насока на разсъжденията и предлагам друга.

— Като например?

— Нека разгледаме отношенията в един математически порядък. Какво имаме? Имаме известен брой точки и измерения в пространството. Абнет се намира на една определена планета, следователно заема една определена точка в пространството. Кейлбанът също. Имаме наличието на контакт между двете точки, свързването им в линия. При това в пространствено измерение линията не е една, а по-голям брой.

— Е и?

— Значи трябва да приемем, че тези точкови контакти следват определен модел.

— Защо? Може и да са напълно произволни, както се…

— Две определени планети, които се движат в пространството по определени орбити, просто следват един точно определен модел на това движение. Модел, ритъм. Иначе, Абнет и нейната банда щяха да атакуват по-често Кейлбана, на по-малки интервали от време. Изправени сме пред определена система, която не се поддава на традиционен анализ. Честотата на повтаряне на атаките, времевият ритъм на тази система се превръща във пространствен ритъм на свързването между точките. Системата притежава дуалистичен модел или ритъм — пространствено темпорален.

Аргументите на Тулук като че ли вдигнаха някаква завеса, спусната пред мозъка на Маккай.

— Добре, но това може би е някаква форма на проекция на времето върху пространството. Не е задължително непременно да бъде пътуване във време…

— Каква проекция? Не. — възрази Тулук. — Решението на едно просто квадратно уравнение не може да бъде функция, не е променлива величина. Следователно си имаме работа с линейни отношения.

— Линии — прошепна Маккай. — Свръзки.

— Ъ? А, да. Линейните отношения представляват придвижване на повърхности в някакво измерение или измерения. Не можем да бъдем сигурни от колко измерения се състои светът за Кейлбаните, сигурни сме само за измеренията, които различаваме ние.

Маккай присви устни. Тулук бе преминал в опасната хлъзгава плоскост на абстракциите, но аргументите му определено стъпваха доста елегантно по нея.