Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Разбери каква е целта на този ход!

Агентът спря само за да вземе със себе си четиримата часовои до вратата на командния пост, забелязвайки нескритата изненада на Гар и Трия. Те бяха стигнали до определен извод за положението на Маккай и сега трябваше да направят преоценка на заключенията си. По всяка вероятност по-объркана беше Трия. Маккай знаеше, че Джедрик съвсем скоро щеше да засили съмненията й, когато им каже, че след завръщането си от 18-и вход той ще дойде с тях.

— Приемайте неговите заповеди като мои.

Оказа се, че проблемът около 18-и вход съвсем не беше безобиден. Броей бе превзел самия вход и две съседни сгради. Негов десантчик бе скочил от горните етажи върху един от най-елитните отряди на Джедрик, взривявайки се и причинявайки тежки загуби.

— Загиналите са повече от сто — донесе вестта останал без дъх куриер.

На Маккай не му хареса загатването за атака-камикадзе, но нямаше време за мислене. Трябваше да елиминират тази опасност. Даде нареждания за две подвеждащи маневри, докато трети взвод взриви една от завзетите сгради, сривайки входа и в купчина отломъци. Другата сграда на врага остана изолирана. Този бърз успех замая бойците на Джедрик и офицерите издадоха нареждания за пълно подчинение. Маккай им заповяда да вземат пленници и да ги доведат за разпит.

Сетне нареди на един от охраната на командния пост да донесе карта на района и да я окачи на стената. Беше изминал по-малко от час, откакто се раздели с Джедрик, но усещаше, че е навлязъл в нов свят, по-примитивен дори и от онази невероятна жена, която бе дала ход на всичко това. Преди получаваше сведения от втора и трета ръка, а сега се сблъскваше със самата реалност. Свистенето на огнеметите и експлозиите долу на улицата разтърсваха съзнанието му.

Взирайки се в картата, той каза:

— По всичко личи, че това е капан. Напуснете района. Ще оставим само един отряд. Докладвайте на Джедрик.

Офицерите побързаха да се подчинят.

В стаята останаха двама подофицери и един от охраната. Часовоят попита:

— А това място?

Маккай се озърна. Стаята беше квадратна, с кафяви стени. Два прозореца гледаха към улицата, извън периметъра на сраженията и отцепената сграда недалеч от 18-и вход. Миг по-късно пристигна заповед да организира тук своя команден пост. Четири улици с изолирани опорни точки — това го откъсваше от главната битка. Ако станеше горещо, можеха да прекарат въжен мост до някоя от съседните сгради. Освен това фактът, че остава в опасния район, щеше да повдигне бойния дух на хората му.

Той се обърна към един от подофицерите:

— Слез долу на входа. Повикай всички асансьори и ги извади от строя — всички, без един. Остани там със своя отряд и постави хора на стълбището. Опитай се да вземеш пленници. Някакви забележки?

— Ще изпратя два свързочни екипа и ще проверя дали съседните сгради са безопасни.

Разбира се!

Маккай кимна.

О, богове! Какви изумителни реакции имаха тези в критични ситуации! Действаха точно и отсечено, ножове.

— Направи го — рече Маккай.

Не бяха минали и десет минути, когато двама бойци от специалните части на Джедрик доведоха първия пленник, млад гауачин със странни белези върху клепачите — бледи завъртулки на фона на зелената му кожа.

Двамата рейнджъри спряха точно до вратата. Държаха здраво гауачина, макар той да не проявяваше признаци на съпротива. Подофицерът, който ги беше въвел, затвори вратата след тях.

Единият от рейнджърите, възрастен мъж със строги черти, кимна, когато забеляза, че е привлякъл вниманието на Маккай.

— Какво да правим с този?

— Вържете го за стола — нареди агентът.

Докато изпълняваха заповедта му, той разгледа внимателно гауачина.

— Къде го заловихте?

— Опитваше се да избяга от онази сграда през канала за мръсната вода.

— Сам ли беше?

— Не зная. Този е първият, когото пленихме. Останалите чакат отвън.

След като вързаха младия гауачин, те застанаха точно зад него.

Маккай продължаваше да изучава пленника си. Носеше черен гащеризон с характерното остро деколте, улесняващо почистването на гръдните кухини. Дрехата беше разкъсана и разцепена на няколко места. По всичко личеше, че е бил подложен на светкавичен, усърден и брутален обиск. Агентът подтисна надигналото се у него чувство на съжаление. Белезите по клепачите отричаха недвусмислено досейдийския му произход.

— Зле са си свършили работата ония, които е трябвало да заличат татуировките на клана ти — рече Маккай. Той вече знаеше какво означават линиите върху клепачите на гауачина — Дълбоководните Плувци. Това беше незначителен, малоброен и комплексиран заради положението си клан.