Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

И все пак, кой наистина? В края на краищата Трия бе хуманоид.

Броей въздъхна.

И този Маккай — видиотен учен, дошъл отвъд Стената на Бога, специалист по оръжията. Джедрик трябва да е узнала за идването му предварително. Но как? От боговете? Едва ли. По всичко личеше, че Джедрик е прекалено умна, за да бъде подлъгана от боговете измамници.

Тя е по-умна, по-предпазлива и по-досейдийка от мен.

Тя заслужава победата.

Електорът стана и отиде до прозореца. Зад него офицерите му си размениха тревожни погледи. Можеше ли да ги измъкне от тази бъркотия?

Той виждаше едно ъгълче от тесния коридор към Периферията. Не чуваше тътена от битката, но оранжевите цветове на експлозиите му подсказаха, че сраженията продължават. Играта на Джедрик беше ясна. Гауачините отвъд Стената на Бога, които бяха създали това адско място, бяха бавни… ужасно бавни. И в крайна сметка те нямаше да са в състояние да прозрат намеренията й. Щяха ли да се намесят тук — тези гауачини със забавено умствено развитие — и да се опитат да я спрат. Очевидно тя смяташе, че е възможно. Всички нейни действия доказваха колко добре се е подготвила за ония глупаци отвън. Броей почти й желаеше успех, но в същото време разбираше, че цената, която той и хората му трябваше да платят, бе непоносима.

Ходовете на Джедрик бяха така изчислени, че да не му остане време да реагира. Тя имаше Маккай. Използваше го като чудесен инструмент. И какво щеше да направи той накрая, когато разбереше окончателните й планове? Да… Маккай бе един съвършен инструмент в ръцете на Джедрик.

Без съмнение тя бе очаквала този инструмент, знаейки предварително за неговото пристигане.

О, богове! Тя бе невероятна!

Електорът се почеса по възлите между гръдните си кухини. Е, добре, все още имаше някои неща, които бяха по силите на заловените в капан хора. Той се върна при офицерите си.

— Напуснете коридора! Направете го тихо и бързо. Изтеглете се към вътрешните стени.

Офицерите тъкмо се канеха да тръгнат, когато Броей ги спря.

— Искам също няколко внимателно подбрани доброволци. Обяснете им затруднението, в което се намираме така че да няма никакви недоразумения. Те ще бъдат помолени да се пожертват по нечуван за гауачините начин.

— Как?

Въпросът бе зададен от мършавия офицер. Броей се извърна към него. Роденият в Периферията гауачин би трябвало да го разбере пръв.

— Ние ще увеличим заплащаната от Джедрик цена. Сто от техните хора срещу един от нашите.

— Акции на самоубийци — подхвърли слабият.

Електорът кимна и продължи:

— И още нещо. Искам Хави да бъде доведен тук, както и да бъдат издадени заповеди за увеличаване на дажбите на хуманоидите от запасите в специалния резерв.

Двама от офицерите заговориха едновременно:

— Те няма да са самоубий…

— За тях съм намислил нещо друго.

Кимна сам на себе си. Да, наистина. Някои от тези хуманоиди все още можеха да му бъдат от полза. Малко вероятно беше да му служат, както Маккай служеше на Джедрик, но все пак такава възможност съществуваше… да, такава възможност. Може би Джедрик не знаеше със сигурност как Броей ще използва хуманоидите си. Например Хави. Несъмнено тя бе мислила за Хави и се беше отказала от него. Само по себе си това можеше да му послужи за нещо. Броей махна с ръка на офицерите си да напуснат залата и изпълнят заповедите му. Бяха видели в него една нова решимост и щяха да я предадат на подчинените си. Това също можеше да бъде от полза. Така щеше да забави момента, когато хората му щяха да заподозрат, че играе отчаяна игра.

Той се върна при комуникатора си, повика агентите по издирванията и им даде нови нареждания. Може би те все пак щяха да постигнат онова, което Джедрик очевидно бе постигнала с Пчарки… ако успееха да открият Пчарки.

Маккай си помисли, че поверената му от Джедрик задача можеше да не се окаже толкова проста. Възможно беше да възникнат някои усложнения тук, на Досейди.

— Сигурно няма да се усъмнят, че наистина си мой адютант.

— Тогава аз трябва да бъда твой адютант.

Този отговор й допадна и тя му нахвърли набързо основните моменти от плана си, предупреждавайки го за предстоящия сериозен сблъсък. Агентът трябваше да докаже, че е напълно наясно с изискванията на тази планета.

Докато го подготвяше за мисията му, над Чу се спусна нощ. Когато се върнаха в залата на командния пост, където ги очакваха Гар и Трия, надеждите на Джедрик се оправдаха и удобният момент настъпи. Хората на Броей бяха нападнали 18-и вход. Джедрик веднага даде на Маккай няколко нареждания и той се затича към изхода.