Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Но имаше и нещо друго — Арич бе излъгал, когато каза, че не знае почти нищо за Периферията, че Периферията е извън експеримента.

Докато разсъждаваше над всичко това, Маккай се върна в малката съседна стаичка. Джедрик го последва. Изчака го да събере мислите си. Когато свърши, погледна към вратата.

— Трябва да науча колкото се може повече за Периферията.

— Тези двамата са добър източник.

— Не са ли нужни за другите ти планове, за нападението срещу коридора на Броей?

— Плановете могат да се съчетаят. Ти ще отидеш с тях в анклава им като мой помощник. Това ще ги смути. Няма да знаят как да го изтълкуват. В същото време ще отговарят на въпросите ти и в объркването си ще разкрият доста неща.

Той се замисли над думите й. Да… Джедрик не се колебаеше да го изложи на опасност. Това бе окончателно послание до всички. Маккай щеше да бъде изцяло под властта на Гар и Трия. Джедрик сякаш казваше: „Виждате ли! Вие не можете да ми влияете, разигравайки картата на агента и грозящите го рискове.“ В известен смисъл това щеше да го закриля. По изключително заобиколен досейдийски начин положението на фигурите върху шахматната дъска го предпазваше от многото възможни опасности. Сега разбра какви са истинските чувства на Джедрик към него и не се сдържа да не заговори за това:

— Студеното легло е едно от нещата, които ненавиждам.

В очите й се появи мигновен блясък. Сетне усети лекото влажно докосване на устните и прегръдката й.

— Няма значение какво ще се случи с мен, Маккай; просто ни освободи!

— Ако тя не допусне грешка или не открием някакво неочаквано предимство, ще бъде само въпрос на време да ни помете — отсече Броей.

Той седеше в своето орлово гнездо на най-високата точка от най-високата сграда сред Хълмовете на Консисторията. Бронираната овална стая имаше един-единствен прозорец на около петнадесет метра, точно срещу Броей, през който се виждаше как слънцето залязва между стените на каньона. От лявата му страна се намираше малка масичка с комуникатор. До нея чакаха четирима от офицерите му. По-голямата част от останалото пространство в стаята бе заето от карти, позиционни табла и други командни съоръжения, със съответните оператори край тях.

Разузнавателната служба на Електора току-що му бе докладвала, че Джедрик е пленила Гар и Трия.

Един от офицерите, слаб гауачин, по чието тяло Периферията бе оставила и красноречиви следи от лишения, погледна колегите си и се покашля.

— Време ли е да капитулираме?

Броей поклати отрицателно глава подобно на хуманоид.

Аз им казах, че е време , помисли той.

Сетне го обзе усещане на празнота. Бог отказваше да продума. Никой на този свят вече не се подчиняваше на старите заповеди.

Ние бяхме излъгани.

Силите на Божествения Воал го бяха измамили, бяха измамили неговия свят и всичките му обитатели. Те бяха…

— Този агент… — поде офицерът.

Броей преглътна и каза:

— Съмнявам се дали Маккай има дори и най-бегла представа за това, как тя го използва.

Той погледна купчината доклади върху масата с комуникатора; повечето касаеха Маккай. Разузнавателната му служба бе свършила добра работа.

— Ако го хванем и убием… — осмели се да добави офицерът.

— Твърде късно е за това — отвърна Броей.

— Можем ли да избегнем капитулацията?

— Тази възможност винаги съществува.

Отговорът му явно не допадна на нито един от четиримата офицери. Този път заговори друг гауачин, дебел и с лъскавозелена кожа:

— Ако се наложи да капитулираме, как ще разберем за…

— Ние никога не трябва да капитулираме и ще се погрижим тя да узнае това — прекъсна го Броей. — Джедрик има намерение да ни избие до крак.

Ето! Каза им го.

— Коридорът… — промълви един от тях.

Броей го спря с втренчения си поглед. Този глупак би трябвало да е наясно, че не са в състояние да прехвърлят дори малка част от силите си в Периферията, преди Джедрик и Трия да са затворили прохода. А даже да успееха да избягат там, какво щяха да правят? Нямаха никаква представа къде са заровени проклетите фабрики и складовете за храна.

— Ех, ако можехме да освободим Трия — подхвърли слабият офицер.

Броей изсумтя презрително. Той се беше молил Трия да влезе в контакт с него и да започнат открити преговори. Но от нея не бе дошла никаква вест, дори и след като отстъпи в онзи невъзможен анклав. Следователно тя бе изгубила контрол над хората си извън града. Всички останали сведения потвърждаваха този извод. С Периферията не бе установявана никаква връзка. Тези територии бяха вече под властта на Джедрик. Трия би му изпратила вест веднага щом осъзнаеше в колко чудовищна ситуация е изпаднала. Тя би преценила всяка информация, всеки контраудар в тази игра и накрая щеше да се ориентира кой може да й предложи най-висока цена.