Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Проследявайки погледа й, Маккай видя два жълти маркера, водени от осем сини придружители. Без да знае точно как, той разбра, че това са двамата пленници и техният ескорт. В залата на командния пост се долавяше напрежение и това му подсказа, че предстои да се случи нещо важно. Кои бяха пленниците?

Един от офицерите на Джедрик заговори:

— Видях монитора на…

Тя обаче не го слушаше и той млъкна. Двама от операторите на позиционното табло си размениха местата и слушалките. Приносителят на информацията за 21-ви вход и пленниците си беше отишъл. Малко по-късно се появи друг куриер, който заговори тихо със застаналите до вратата.

След още няколко секунди в залата влязоха осем млади хуманоиди; те буквално внесоха Гар и Трия, вързани здраво с нещо като блестяща тел. Маккай ги разпозна от инструктажите на Арич. Войниците от конвоя носеха пленниците като купчини месо, за главата и краката.

— Ето там — каза Джедрик и посочи двата стола срещу нея.

Изведнъж Маккай видя разигралата се пред него сцена с очите на истински досейдиец, във всичките й възможни нюанси. Това го изпълни с въодушевление.

Войниците от ескорта прекосиха стаята, без да си правят труда да заобикалят мебелите по пътя си. Куриерът в коридора все още не си беше тръгнал и сякаш нямаше желание да го стори. Бе разпознал пленниците и предчувстваше, че ще се случи нещо важно. Гар и Трия бяха тръснати на двата стола.

— Развържете ги — рече Джедрик.

Войниците се подчиниха на заповедта й.

Джедрик чакаше, вперила поглед в позиционното табло. Двата жълти и осемте сини маркера бяха изчезнали. Но тя продължи да се взира в таблото. Явно нещо по-важно от двамата пленници бе погълнало мислите й. Посочи грозда от червени маркери в един от горните ъгли.

— Погрижете се за това.

Един от помощниците й напусна залата.

Маккай си пое дълбоко въздух. Той бе забелязъл мигновеното движение на ръката й по посока на офицера, който трябваше да изпълни заповедта. Ето значи как го прави! Агентът се приближи няколко крачки, така че да бъде срещу профила на Джедрик. Тя не реагира, макар това да не й убягна. Беше стигнал до допустимата според него граница, забелязвайки беглата усмивка на устните й, когато тя се извърна към пленниците.

В залата изведнъж настъпи тишина, това бе един от онези неловки мигове, когато хората знаят, че трябва да направят нещо, но всеки се противи да започне пръв. Куриерът все още стоеше до вратата към коридора, очевидно искайки да види какво ще се случи тук. Войниците от ескорта се бяха скупчили настрана. Стояха плътно един до друг, сякаш търсеха спасение в своята численост.

Джедрик хвърли поглед към куриера.

— Ти можеш да тръгваш.

Кимна по посока на конвоя.

— Вие също.

Маккай стоеше на необходимото разстояние и чакаше, но Джедрик не го отпрати. Разбра, че не само ще му позволят да остане, а и нещо повече — от него се очакваше да използва знанията си за света отвъд Стената на Бога. Джедрик бе отгатнала емоциите, които присъствието му бе породило: обичайното недоверие, предпазливост, търпение. И опасения, естествено.

Най-накрая дойде време и за пленниците. Джедрик се наведе напред и се вгледа първо в Трия, а после и в Гар. По погледа й Маккай разбра, че претегляше многобройните възможности, как да подходи към двамата. Освен това се стремеше да обтегне нервите им и скоро това даде резултат. Гар наруши мълчанието.

— Броей има дефиниция за хора като теб — поде Гар. — Той ви нарича „ракети“, което ще рече, че вие сте като фойерверки, които се стрелват към небето… и после падат.

Джедрик се усмихна мрачно.

Маккай разбра. Гар не владееше добре емоциите си. Това беше слабост.

— Много ракети в тази вселена умират, без да ги е видял някой — отвърна Джедрик.

Гар я погледна злобно. Явно отговорът не му се хареса. Той отклони очи към Трия, зърна изражението и и разбра, че е допуснал грешка.

Този път заговори Трия, на устните й играеше лека усмивка.

— Проявяваш личен интерес към нас, Джедрик.

На Маккай му се стори, че изведнъж е прекрачил някакъв праг, отвъд който се говореше на друг език. Трия бе истинска досейдийка и в думите й можеха да се прочетат много послания. Тя намекваше, че е наясно с възможностите за лично облагодетелстване, които Джедрик бе видяла в сегашната ситуация. За пореден път Маккай се изпълни със страхопочитание към особения досейдийски гений. Той пристъпи крачка напред. Около Трия витаеше и нещо друго… нещо странно.