Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Трия погледна надолу към реката и видя телата, които се носеха по отровните й бързеи — тела на гауачини и хуманоиди, но гауачините бяха повече. Миг по-късно тя извърна очи от тази гледка, влезе тихо в съседната стая и събуди Гар.

— Трябва да установим контакт с Джедрик — рече Трия.

Той разтърка очи, прогонвайки съня от тях.

— Не! Трябва да изчакаме, докато се свържем с нашите хора в Периферията. Тогава ще можем…

— Уф!

Рядко бе давала толкова категоричен израз на отвращението си към него.

— Ние никога няма да се свържем с нашите хора от Периферията. Джедрик и Броей са се погрижили за това. Няма да се учудя, ако се окаже, че си сътрудничат, за да ни изолират.

— Но…

— Млъкни, татко! — Тя вдигна ръцете си и се втренчи в тях. — Явно не ме е бивало много като един от главните съветници на Броей. Винаги съм подозирала това. Форсирала съм нещата прекалено много. Миналата нощ, доколкото можах, премислих всичките си ходове. Джедрик умишлено е направила така, че да изглеждам добра. О, колко ловко се е справила тя!

— Но нашите части в Периферията…

— Може да не са вече наши! Може да са на Джедрик.

— Дори и гауачините?

— Дори и гауачините.

Гар почувства кънтене в ушите си. Да установят контакт с Джедрик? И да се откажат от цялата си власт?

— Добре зная каква е слабостта на части като нашите — рече Трия. — Съществува опасност да ни тласнат към безполезна гибел. Броей не е разбрал това, но очевидно Джедрик е наясно. Погледни лъкатушната линия по протежение на нейния периметър!

— Какво общо има то с…

— Тези изпъкналости могат да бъдат откъснати и заличени. Дори и ти трябва да си в състояние да вникнеш в ситуацията.

— Ами да се оттеглим и…

— Да се откажем от част от териториите си? — Тя го погледна втрещено. — Само и при най-малкия намек, че се каня да направя това, нашите съюзници ще дезертират до един. Точно сега те са…

— Тогава да атакуваме!

— И какво ще спечелим?

Гар кимна. Джедрик щеше да се изтегли от минираните райони и да унищожи фанатиците. Тя разполагаше с достатъчно територии, за да си позволи подобна опустошителна акция. Очевидно и това влизаше в плана й.

— Да откъснем коридора на Броей?

— Същото очаква Джедрик от нас. Това е единствената обща отсечка, която тя ни е оставила. Ето защо трябва да се свържем с Джедрик.

Гар поклати отчаяно глава. Но Трия не бе свършила.

— Тя може да ни върне част от властта в Новия град, ако успеем да се споразумеем. Броей никога не би направил това. Разбираш ли сега грешката, която си допуснал?

— Но Броей щеше да…

— Ти не се подчини на заповедите ми, татко. Сигурно вече разбираш защо винаги се опитвах да те предпазя от взимането на самостоятелни решения.

Гар замълча смутено. Тя бе негова дъщеря, но и сам си даваше сметка за опасността, в която се намираше.

— След малко ще издам заповед до всички наши съюзници. Ще им наредя на всяка цена да задържат позициите си. Ще им бъде съобщено, че се опитвам да установя контакт с Джедрик. Ще им бъде обяснено и защо — каза Трия.

— Но как…

— Ще й дадем възможност да ни плени.

Не едно и две неща осуетяваха плановете на Маккай. Малко бяха хората освен Джедрик, които отговаряха на въпросите му. Повечето от тях разговаряха с него като с кретен. Джедрик го третираше като дете с неизвестен потенциал. Понякога Маккай разбираше, че неговата учителка го намира за забавен. В други случаи го наказваше с гневен поглед, извръщаше глава или го оставяше сам, а дори и по-лошо — просто го отпращаше да си върви.

Бе късен следобед на петия ден от битката за Чу. Частите на Броей все още успяваха да се задържат в сърцето на града с техния коридор към Периферията. Маккай знаеше това от докладите, които бе подслушал. Той се намираше в малко помещение срещу командния пост на Джедрик — стая с четири походни легла, където тя или нейните офицери отдъхваха за кратко. Един висок тесен прозорец гледаше на юг към Периферията. На агента му беше трудно да повярва, че бе прекосил тези територии само преди някакви си шест дни.

Над стръмните терасовидни скали на Периферията бяха започнали да се събират облаци, сигурен знак за скорошна драматична промяна на времето. Това поне му беше известно от наученото на Тандалур. Досейди не познаваше такива неща като метеорологичния контрол. Природата можеше да бъде дяволски капризна и опасна, когато човек нямаше власт над приумиците й.