Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Преди да се върне в стаята, бе направил още една обиколка на плацдарма заедно с Джедрик. Там видя нови модификации на оръжията от своя комплект и разбра, че този двор е просто изпитателна площадка; по всяка вероятност заговорниците разполагаха и с други.

Още не й беше казал, че е възможно хората на Арич да унищожат населението на Досейди по насилствен начин. Призори Джедрик сама бе съсредоточила вниманието си именно в тази посока. Дори и докато деляха малката тоалетна срещу стаята й, тя продължаваше да настоява за отговора. Известно време той я парираше с въпроси за Пчарки. Поинтересува се каква е енергията, която тече по онази клетка. Едно от предположенията му предизвика изненадата на Джедрик.

— Пчарки знае нещо важно, което се надява да размени срещу свободата си.

— Какво те кара да мислиш така?

— Очевидно е. Ще ти кажа и друго: той е дошъл тук по своя воля… каквато и да е била целта му.

— Бързо се учиш, Маккай.

Тя му се присмиваше. Отговори и с гневен поглед.

— Е, добре! Не зная каква е била целта му, но може би и ти само си въобразяваш, че го знаеш.

За миг в очите й трепна заплаха, след това процеди през зъби:

— Твоите врати-трамплини ни докараха много глупаци, но Пчарки е най-големият сред тях. Аз зная причината за неговото появяване. И преди са идвали доста такива. А сега… има само един. Броей въпреки цялото си могъщество не може да намери своя Пчарки. И Кейла Джедрик е онази, която го прави безсилен.

Твърде късно разбра, че Маккай умишлено я бе тласнал към този изблик. Как беше постигнал това? За съвсем кратко време агентът бе разкрил удивително много. Опасно беше да подценява този уж наивен пришълец, дошъл отвъд Стената на Бога.

Джедрик отново се зае да го разпитва за нещата, които предполагаше, че той все още държи в тайна. Но случаят се оказа на негова страна — в стаята влетяха помощниците й, които настояха за предварителен оглед на новите оръжия. Явно имаха нужда от тях.

Малко по-късно двамата с Маккай отидоха до командния пост, а после на закуска в една столова в района на Развъдниците. През цялото време, докато се хранеха, той я обсипваше с въпроси за сраженията. На какъв периметър се водят? Може ли да види някои от пленниците? Използват ли се оръжията, за чийто модел бяха послужили апаратите от неговия комплект? На тяхна ли страна клони изходът от боевете?

Понякога Джедрик просто не обръщаше внимание на въпросите му. По-голямата част от отговорите й бяха кратки и разсеяни. Да. Не. Не. Да. Маккай разбра, че му отговаря едносрично, за да му подскаже, че трябва да я остави на мира. Отвличаше вниманието й. Предадоха й нещо важно и той го пропусна. Макар това да го ядоса, опита се да прикрие раздразнението си, мъчейки се да пробие стената от грижи и безпокойства. За негова изненада тя му отговори смислено, когато я попита за родителите на трите деца и за проведения там разговор.

— Тогава ти искаше да уточниш някакво конкретно място: „Отвъд…“ Отвъд какво?

— Това е нещо, което Гар смята, че не зная. Той си мисли, че единствено неговите фанатици-самоубийци разполагат с такъв доклад от Периферията.

Маккай се втренчи в нея, защото изведнъж му хрумна една странна идея. Той вече знаеше доста за Гар и Трия. На въпросите му за тях Джедрик отговаряше открито и дори често го използваше, за да изясни собствените си мисли. Но… фанатиците-самоубийци?

— Тези фанатици хомосексуалисти ли са?

Тя се нахвърли върху него.

— Какво те кара да мислиш така?

— Просто предположение.

— Какво значение има това?

— Отговори на въпроса ми.

— Да!

Маккай потръпна.

— Обясни ми! — каза тя заповеднически.

— Когато хуманоидите, поради някаква причина, престанат да се интересуват от оцеляването на своя вид, става относително лесно да бъдат накарани да направят малката стъпка до желанието за самозадоволяване.

— Да разбирам ли, че изводите ти са на базата на някакви исторически данни?

— Да.

— Пример?

— С редки изключения примитивните хуманоиди от родово-племенната епоха са сформирали от своите хомосексуалисти отчаяни бойни отряди. Тези отряди са били използвани в краен случай, а участниците в тях са се сражавали като берсеркери 9 9 Неустрашими воини от скандинавския фолклор. — Б.пр. , надявайки се и дори искайки да загинат.

Джедрик го накара да й обясни понятието берсеркери и с поведението си му подсказа, че му вярва. Известно време тя остана погълната в размисъл и след това запита: