Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Маккай примигна и задържа дъха си за миг.

Приумиците на природата.

Приумиците на живата природа бяха тласнали гауачините към този експеримент. Наистина ли са се надявали, че ще овладеят огромния, кипящ от мотиви конгломерат? Или зад това начинание се криеха някакви други причини? А може би в края на краищата всичко бе опит за разбулване на кейлбанската загадка? Едва ли. Той си спомняше какво бяха казали Арич и помощниците му за началото на експеримента. Наблюденията му тук потвърждаваха думите им. Нямаше никаква информация, която да съответства на версията за кейлбаните. Единствено онази кратка среща с Пчарки, която Джедрик не пожела да коментира повече. Колкото и да се опитваше, Маккай не можа да се освободи от усещането че му се изплъзва най-същественото от замисъла, според който Досейди е бил подложен на този експеримент; нещо, което е било открито от гауачините, но което може би самите те не разбираха. Как бе започнало всичко? Те са разполагали с тази планета, Досейди, с обектите на експеримента, с Примата… да, Примата. Свойственото за индивидите неравенство доминираше в умовете на гауачините. И този проклет Демопол! Какви правомощия му бяха дали те? Нещо повече, как бяха поддържали тези правомощия? Хората на Арич се надяваха да разкрият вътрешните функции на социалните системи на разумните. Поне така твърдяха. Но Маккай започваше да гледа на това обяснение с очите на досейдиец, с присъщия на досейдийците скептицизъм. Какво бе имала предвид Фани Мае, когато му каза, че няма да е в състояние да напусне тази планета в собственото си тяло/ядро? По какъв начин той можеше да бъде ключът на Джедрик към Стената на Бога? Маккай знаеше, че се нуждае от повече информация, отколкото бе възможно да получи от Джедрик. Разполагаше ли Броей с тази информация? Запита се дали би могъл в крайна сметка да се изкачи на Хълмовете на Консисторията, за да открие необходимите му отговори. Съществуваше ли и най-малка възможност да направи това сега?

Когато зададе този въпрос на Джедрик, тя едва не го изхвърли от сградата.

— Не се бъркай.

В какво да не се бърка?

Попита я, но Джедрик просто го погледна втренчено.

После го разведе навсякъде, за да запознае подчинените си с неговото ново положение. Маккай така и не разбра какъв точно е статусът му тук; знаеше само, че е нещо средно между гост и затворник.

Джедрик свеждаше разговорите до абсолютния минимум. Често отпращаше хората си само с махване на ръка. Цялата обиколка бе урок за Маккай, започнал при срещата с часовоите на входа.

— Маккай. — Тя го посочи.

Часовоите кимнаха.

Джедрик явно имаше и други въпроси.

— Бойна група Девет?

— Ще бъде тук по обяд.

— Известете ме.

Всеки от нейните хора се вглеждаше внимателно в Маккай и агентът бе сигурен, че от сега нататък те ще го разпознават само за миг.

Асансьорите бяха два — вратата на първия бе до сериозно охранявания вход встрани на сградата, а другият тръгваше от четвъртия етаж, под който се намираше клетката на Пчарки. Те се качиха именно на втория и спираха на всеки етаж, за да може охраната да се запознае с Маккай.

Когато се върнаха в стаята с клетката, агентът видя, че точно до входната врата е поставено писалище. Бащата на онези три диви деца седеше зад него, наблюдавайки Пчарки, и от време на време записваше нещо в бележника си. Маккай вече знаеше името му — Ардир.

Джедрик се спря до бюрото.

— Маккай може да влиза и да излиза при спазване на рутинните предпазни мерки.

Малко по-рано, обръщайки се към нея, агентът бе казал:

— Благодаря ти за времето, което ми отдели.

— Не е нужно да бъдеш саркастичен, Маккай.

Не бе имал намерение да бъде саркастичен и затова за пореден път си напомни, че обичайната вежливост на Обединения Разум тук получава различно тълкование.

Джедрик прегледа бележките на Ардир, сетне вдигна очи към Пчарки и отново ги насочи към Маккай. Върху лицето й не бе настъпила никаква промяна.

— Ще се срещнем за обяд.

След това го остави сам.

Той приближи до клетката на Пчарки, забелязвайки напрежението на охраната и останалите наоколо. Старият гауачин седеше безразличен в хамака си. Искренето и блещукането, което пробягваше по прътите на клетката, се съчетаваше с почти недоловимо свистене.

— Какво ще стане, ако я докосна? — попита Маккай. Гауачинът изпухтя и вдигна леко рамене.

Маккай посочи с ръка.

— Що за енергия е тази в металните пръчки? Какъв е нейният източник?