Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

От гърлото на Пчарки се чу дрезгаво грачене.

— Как съществува вселената? Когато видиш нещо за първи път, означава ли, че тогава е било създадено?

— Това творение на кейлбаните ли е?

Свиване на рамене.

Маккай обиколи клетката, изучавайки я с поглед. Във всяка пресечна точка между прътите имаше блестящи топки. Металните пръчки, на които бе окачен хамакът, бяха хванати за тавана. Те преминаваха покрай прътите на клетката, без да ги докосват. Самият хамак създаваше впечатлението, че е направен от плат. Беше бледосин. Маккай отново застана с лице към Пчарки.

— Хранят ли те?

Никакъв отговор.

Зад гърба му се обади Ардир:

— Храната му се спуска от тавана, а екскрементите се изтеглят по специални тръби. Маккай подхвърли през рамо:

— Не виждам никъде врата в тази клетка. Как е влязъл там?

— Беше построена около него според собствените му инструкции.

— Какво представляват светещите топки по местата, където прътите се пресичат?

— Появиха се, когато клетката беше активирана.

— Как е направил това?

— Не знаем. А ти?

Маккай поклати глава.

— Какво е обяснението на Пчарки?

— Той не дава обяснения.

Агентът се обърна към Ардир, впускайки се постепенно във въпроси, чийто център се изместваше от Пчарки към самото обществено устройство на планетата. Отговорите на Ардир, особено по отношение на религията и историята, бяха банални.

По-късно, докато седеше в стаята срещу командния пост, осмисляйки наученото, Маккай установи, че мислите му се докосват до един проблем, за който досега дори не бе ставало дума.

Джедрик и хората й отдавна знаеха, че Досейди е творение на гауачините. Те са знаели това дълго преди Маккай да се появи на сцената. Бе очевидно от начина, по който фокусираха вниманието си върху Пчарки; за същото говореше и съпротивата им срещу Броей. Маккай бе допълнително доказателство, че Досейди е експеримент на гауачините. Но хората на Джедрик го използваха по неочакван начин. Беше му казала, че той е ключът към Стената на Бога, но в какъв смисъл?

Отговорът нямаше да бъде получен от Ардир. Служителят не се опитваше да заобикаля въпросите на Маккай, но думите му свидетелстваха за изключително ограничен спектър на знанията и въображението.

Това силно разтревожи Маккай. Въпросът не бе какво той казваше, а какво премълчаваше, когато посоката на разговора изискваше открита и подробна информация. Ардир не беше глупак. Беше успял да се издигне високо в йерархията на Джедрик. През ума му би трябвало да са минали хиляди хипотези. И въпреки това избягваше дори и най-очевидните истини. Въпросът за онази точка в миналото, след която бе започнала историята на Досейди, и отсъствието на каквито и да било еволюционни процеси преди нея, бе подминат без нито една дума. Ардир не създаваше впечатлението, че е религиозен, а дори и да беше, Досейди не допускаше прояви на откровен верски фанатизъм и свързаните с него запрещения. Тъй или иначе Служителят отказваше да коментира дори най-очебийните несъответствия в онези общоприети религиозни схващания, за които Маккай бе научил на Тандалур. Споделяше правилни становища, но под тях нямаше никаква логична основа. Всичко беше само на повърхността.

Ненадейно Маккай бе обзет от отчаяние. Стори му се, че никога няма да получи проникновен отговор от тези хора… дори и от Джедрик.

Вниманието му бе привлечено от засиленото ниво на шума в залата на командния пост. Той отвори вратата и огледа помещението.

На стената в дъното бе окачена нова карта. Върху нея бе поставено табло за позициите, прозрачно и осеяно с жълти, червени и сини точици. Пет жени и един мъж — всичките със слушалки — местеха и следяха цветните маркери на таблото. Джедрик стоеше с гръб към Маккай и разговаряше с неколцина от офицерите си, които току-що идваха от улиците. Все още не бяха оставили оръжията и раниците си. Именно техният разговор бе привлякъл вниманието на агента. Той обиколи залата с поглед, забелязвайки два комуникационни екрана на стената вляво, и двата изключени. Последния път те не бяха в стаята и Маккай се зачуди с каква цел са тук сега. Един от адютантите на Джедрик подаде глава от коридора и извика:

— Дойде съобщение от 21-ви вход. Там всичко е спокойно. Питат дали да държат резерва си в бойна готовност.

— Предай им да се оттеглят — каза Джедрик.

— Водят двамата пленници насам — добави адютантът.

— Виждам — отвърна тя и кимна към позиционното табло.