Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Какъв е този?

Тя се обърна към Джедрик, но трепването в очите й бе насочено към Маккай.

— Той има определена роля — отвърна Джедрик.

— Затова ли го държиш близо до себе си?

— Причината не е само една.

— Носят се слухове…

— Всеки използва онова, което му е под ръка.

— Възнамеряваш ли да имаш деца от него?

Джедрик се разтресе в беззвучен смях. Маккай разбра, че Трия безуспешно се опитваше да открие слаби точки.

— Размножителният период създава толкова много препятствия по пътя на една жена — отбеляза пленничката.

Тонът й умишлено предразполагаше към откровеност и Маккай зачака отговора.

Джедрик кимна.

— Всяко дете създава многобройни реперкусии през поколенията. Ние, които разбираме това, нямаме право да взимаме случайни решения.

Джедрик отклони погледа си към Гар, заставяйки Маккай да последва примера й.

На лицето на Гар ненадейно се появи угодническо изражение, което агентът изтълкува като уплаха и гняв. Но миг по-късно Гар се овладя. Той се втренчи в него, адресирайки думите си към Джедрик:

— Бихме ли имали полза от смъртта му?

Джедрик погледна Маккай.

Шокиран от прямотата на въпроса, той бе заинтригуван също така от местоимението „ние“, което Гар употреби. Плененият допускаше, че той и Джедрик имат обща кауза. Докато Джедрик претегляше това предположение, Маккай, изпълнен с въодушевление, видя ситуацията във всичките й нюанси. Откри и нещо друго и тогава разбра, че ще може да се отплати на търпеливата си учителка.

Трия!

Нещо в положението на главата й, интонацията и окончанията на нейния галач сякаш удариха струна в паметта му. Трия бе хуманоид, обучаван от панспечи — начинът, по който очите й изпреварваха завъртането на главата, специфичните ударения и жестикулациите при говорене. Но на Досейди нямаше панспечи. Или може би не беше така?

Маккай не издаде с нищо мислите си. Продължи да излъчва недоверие, предпазливост и търпение. Но в същото време се питаше дали не може да открие друга разхлабена нишка в тази заплетена мистерия. Видя, че Джедрик го наблюдава и без много-много да се замисля, й даде с очи един чисто досейдийски сигнал да го последва в съседната стая. Тя разчете знака му без никакво усилие и тръгна след него.

— Да?

Той и каза за подозренията си.

— Панспечите бяха онези, които могат да имитират телата на другите видове, нали?

— С изключение на очите. Техните очи са фасетни. Всеки панспечи, който може да се движи свободно и да наподобява телата на другите разумни видове, е само външно проявление на целия организъм, състоящ се от пет отделни тела. Свободният панспечи е носителят на егото, на идентичността, която се предава периодически на една от останалите четири разновидности. Според законите на панспечите всяко хирургическо фиксиране на егото в някое от телата се счита за престъпление.

Джедрик погледна към вратата.

— Сигурен ли си за нея?

— Белезите са налице.

— А тези фасетни очи не могат ли да бъдат маскирани?

— Да, има начини да се постигне това — контактни лещи или доста сложна операция. Но аз съм обучен да откривам подобни неща и мога да ти кажа, че онзи, който е подготвял Трия, не е Гар.

Джедрик го погледна.

— Броей?

— Гралузът е нещо прекалено свещено, за да укриеш в него инкубатор на панспечите, но… — Той поклати глава. — …не, не мисля. Съдейки по онова, което ми каза за Броей…

— Той е гауачин — съгласи се Джедрик. — Тогава кой?

— Някой, който е оказал влияние върху нея, докато е била съвсем малка.

— Желаеш ли да разпиташ пленниците?

— Да, но не зная тяхната потенциална стойност.

Джедрик не скри учудването си. Това бе изключително проницателна забележка в досейдийски стил. Онзи Маккай, когото смяташе, че познава, като че ли се беше превърнал непосредствено пред очите й в нещо друго. Все още не беше истински досейдиец, комуто да се довери напълно, но никога не бе предполагала, че ще постигне толкова много за толкова кратко време. Заслужаваше да получи подробна оценка на хода на боевете и относителните възможности на Гар и Трия. Джедрик изложи нещата в свойствения за досейдийците стил: прости думи, бърз, отсечен и крайно икономичен начин на изразяване, изискващ необходимия интелект от страна на слушателя.

Докато поглъщаше информацията, Маккай забеляза къде тя съкращаваше изложението си, за да го направи по-достъпно. В известен смисъл това напомняше реакциите на неговото ДР в Главната Централа. Можеше да се види в мислите й, да отгатне преценката й за себе си. Джедрик се отнасяше към него с уважение, примесено с известна нежност, подобна на онази, която родителят изпитва към детето си. Маккай знаеше също, че веднага щом се върнеха в другата стая, тя щеше да скрие нежността под маската на съвършена непроницаемост. И все пак тази нежност съществуваше. Но не смееше да се осланя на нея и да злоупотреби с доверието й, защото разбираше, че тогава тя ще изчезне завинаги.