Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Как се справя вашият Обединен Разум с тези отклонения?

— Полагаме големи грижи да насочим всички естествени сексуални разновидности към конструктивни дейности, свързани с оцеляването. Стремим се да ги предпазим от онези фактори, които могат да ги тласнат към деструктивно поведение.

Едва по-късно Маккай се сети, че Джедрик не му бе отговорила на въпроса: отвъд какво? Но тя вече го водеше енергично към залата за съвещания, където се бяха събрали повече от двадесет хуманоиди, включително и двамата родители, изготвили картата за разположението на силите на Гар и Трия. Той си даде сметка, че не знае дори имената им.

Фактът, че не познаваше повечето от присъстващите по име и физиономия, го поставяше в неизгодна позиция.

Те, разбира се, бяха наясно към кого се обръщат, но често движенията им оставаха толкова неуловими, че той рядко успяваше да се ориентира точно. Тъй или иначе, Маккай откри необходимия му ключ. Хората около масата възприемаха колегите си като съответни способности и компетентност, които могат да разрешат определен проблем. И въпросът не беше в това, че прикриват емоциите си, те просто ги управляваха, В нито един от пластовете на съзнанието им не съществуваха емоционални затъмнения от рода на любов и приятелство. Подобни неща само подкопаваха тяхната сила. Всичко в залата бе подчинено на строгия постулат quid pro quo 10 10 Какво, вместо кого (лат.). — Б.пр. . Маккай, замаян от многобройните въпроси, които летяха около него, знаеше, че разполага с един-единствен истински актив — той беше ключ, който можеха да използват, за да проникнат през Стената на Бога. Много важен ключ, но за нещастие, според тях, собственост на идиот.

Сетне те поискаха от него информация за фанатиците-самоубийци. Изцедиха го до последната капка като дете, което е трябвало да декламира пред възрастните; а когато дойде време за обсъждане на важните въпроси, го изпратиха да си върви в стаята.

На четвъртия ден от началото на битката за Чу Трия бе в отвратително настроение. Нейните войски бяха завладели горе-долу една осма от цялата територия на Развъдниците, предимно ниски постройки, с изключение на кварталите по протежение на коридора на Броей към Периферията. Идеята, че хората на Джедрик имат свободен достъп до по-голямата част от териториите на фанатиците-самоубийци, никак не й допадаше. На всичко отгоре повечето от васалите й, решили да застанат на нейна страна, започваха да се замислят дали са постъпили правилно, особено след като разбраха, че този анклав не разполага с достатъчно продоволствия. Трия бе принудена да признае, че гъстотата на населението тук бе ужасяваща — тя надхвърляше почти три пъти допустимата норма на Развъдниците.

До този момент нито Броей, нито Джедрик не бяха настъпили със сила срещу нея. Най-накрая Трия стигна до неизбежното заключение, че тя и Гар се намират точно там, където Джедрик иска. Тя бе извън контрола на Броей и нейната опонентка бе постигнала това така чисто и елегантно, сякаш бе действала с нож. Нямаше връщане назад. Броей никога не би приел помощ от хуманоиди при сегашните обстоятелства. Това също говореше за изключителната вещина, с която Джедрик реализираше плана си.

През нощта Трия премести командния си пост в една висока сграда, обърната на север към стените на каньона. От Периферията я делеше единствено реката с единичния шлюз под нея. Спа неспокойно, умът й беше пълен с грижи. Най-голямата й тревога идваше от факта, че изпратените от нея контактни групи в Периферията бяха изчезнали безследно. Всички до една. През тази нощ откъм терасите на Периферията не долетяха никакви изстрели. А и от хората и там нямаше вест.

Защо?

Трия още веднъж се замисли над положението си, търсейки някакви предимства… някакви преимущества. Една от фронтовите и линии следваше коридора на Броей покрай реката, друга минаваше покрай стената на речния каньон; в тази отсечка имаше един-единствен шлюз, а останалите се виеха през серия от опасни изпъкналости от петата стена до реката.

До слуха й достигаше тътенът от сражението откъм далечния край на коридора на Броей. Хората на Джедрик използваха някакви особено шумни оръжия. От време на време в анклава на Трия падаха снаряди. Това се случваше рядко, но имаше и убити, което оказа катастрофално въздействие върху бойния дух на хората й. Именно тук се коренеше и главният проблем с фанатиците — те искаха да бъдат използвани, унищожени.