Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Двамата отново тръгнаха надолу по стълбите.

Осъзнавайки, че Джедрик бе отделила време, за да му предаде поредния досейдийски урок, зашеметеният Маккай успя единствено да я последва до стаята, където един екип от специалисти изсветли тъмните места по кожата му.

Щом излязоха оттам, той вече не носеше печата на Пайлашката врата.

— Това повече не може да се класифицира като метеж.

Думите бяха произнесени от един гауачин с изпито лице, който погледна към седящия пред изключения комуникатор Броей. На стената зад ниския гауачин бе окачена карта, чиито цветове сияеха под дрезгавата утринна светлина, проникваща през източните прозорци. На стената под картата изпъкваше корпусът на компютърен терминал. От време на време там се чуваше изщракване.

В залата влезе Гар; огледа се, сякаш търсеше някого, и сетне излезе.

Броей забеляза неканения посетител, после отклони погледа си към картата.

— Все още ли не можете да попаднете на следите й?

— Не можем да установим нищо със сигурност.

— А онази, която е развеждала Маккай по улиците?

— Няма съмнение, че е нейна служителка, която вече е пожертвана.

— Къде са те сега?

Помощникът посочи едно място върху картата — група сгради на северозапад от района на Развъдниците.

Броей втренчи поглед в празния екран на комуникатора си. Отново го бяха изиграли. Този проклет женски хуманоид! Насилието в града се люшкаше на ръба на истинската война — гауачини срещу хуманоиди. И все още нищо — ни вест, ни кост от складовете на Гар в Периферията… и тези негови нечестиви фабрики. Нестабилно положение, което не можеше да се задържи дълго.

Екранът на комуникатора просветна. Следваше доклад: ожесточени боеве недалеч от 21-ви вход, което означаваше, че броят на сраженията между двата вида по спорния периметър вече надхвърля сто. В доклада се споменаваше за нови оръжия и неуспешни опити да се пленят образци от тях.

Двадесет и първи вход?

Не беше далеч от мястото, където е бил забелязан Маккай…

Броей видя ситуацията в нова светлина. Обърна се към помощника си, който го изчакваше покорно пред картата.

— Къде е Гар?

Неколцина служители получиха спешни заповеди и хукнаха по коридорите. Но така и не откриха Гар.

— Трия?

Тя също беше в неизвестност.

Фанатиците на Гар все още пазеха неутралитет, но замисълът на Джедрик ставаше все по-ясен. Всички обстоятелства говореха за изключително прецизно познаване на слабостите в стратегията на Трия и Гар.

А аз си мислех, че съм единственият, който е забелязал това!

Броей се разколеба.

Защо Бог замълча, след като бе казал „Наблюдават ме“?

Електорът се чувстваше изигран и предаден в най-съкровената си същност. Странно, но това имаше очистителен ефект върху съзнанието му. Можеше да разчита единствено на себе си. Сега започна да съзира по-разгърнат замисъл в действията на Джедрик. Беше ли възможно да имат едни и същи цели ! Тази възможност го изненада.

Отмести поглед към помощниците си, които притичваха в залата с отрицателна информация за местонахождението на Гар и Трия и започна да дава отсечени заповеди.

— Изтеглете нашите хора от всички Развъдници, без северозападния коридор. Подсилете тези позиции. Останалите да бъдат разположени по втория защитен пояс Не допускайте никакви хуманоиди в периметъра. Блокирайте всички проходи и входове. Действайте!

Последната дума бе изкрещяна, за да разсее колебанията на помощниците му.

Може би беше вече твърде късно. Сега разбираше, че бе позволил на Джедрик да го подведе и отвлече вниманието му. Без съмнение тя бе успяла да изгради в ума си почти съвършен симулативен модел на Броей. И бе извършила това в качеството си на Главен Свързочник! Просто невероятно. Към Гар и Трия изпитваше почти съжаление. Бяха като марионетки, танцуващи под вещите пръсти на Джедрик.

Но и аз не съм в по-добро положение.

Хрумна му, че симулативният модел на Джедрик е предвидил дори току-що направеното от него откритие. Завладя го чувство на възхищение.

Невероятно!

По-късно, след като укроти емоциите си, Броей издаде заповеди за евакуиране на женските гауачини във вътрешните укрепени Гралузи, които бе имал далновидността да подготви. Неговите хора щяха да му бъдат благодарни за това.