Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Маккай, аз притежавам голяма власт сред хуманоидите и дори сред част от гауачините в Развъдниците… а и другаде. За тази цел поддържам военна сила, включително и бойци, които използват хладни оръжия.

Той кимна. Тонът й беше като на лектор, но Маккай го приемаше безропотно, давайки си сметка за грижите, с които тя го обгражда.

— Първо ще отидем до една тренировъчна площадка, където дават необходимата подготовка на моите бойци.

Обръщайки се, Джедрик го поведе към коридора и надолу по стълбите, които минаваха покрай клетката. Маккай си спомни за Пчарки и за онова колосално разхищение на пространство с клетката в средата.

— Защо държиш Пчарки затворен? — попита той Джедрик.

— За да избягам.

Отказа да даде допълнителни разяснения към този странен отговор.

Малко по-късно излязоха на един двор, притиснат от солидните стени на високи сгради. Високо горе се виждаше квадратче небе. Стъклените тръби по стените осигуряваха оскъдно осветление. Два отряда стояха строени един срещу друг в средата на двора. Бяха хуманоиди, мъже и жени, всички въоръжени с някакви тръби, в единия край на които имаше издатини, доближени до телата им. Около двата отряда стояха други хуманоиди на позиции, удобни за наблюдение. До вратата, през която Джедрик и Маккай бяха минали, имаше пропускателен пункт с писалище.

— Това са бойни групи — каза Джедрик, посочвайки войниците.

Сетне се обърна и размени няколко думи с двамата младежи на пропускателния пункт.

Според грубата сметка на Маккай войниците бяха около двеста. Беше очевидно, че всичко е спряло заради присъствието на Джедрик. На агента му хрумна мисълта, че тези младежи едва ли са напълно подготвени за жестоката кървава реалност на Досейди. Това го накара да направи преоценка на собствените си възможности.

Поведението на Джедрик при разговора и с двамата мъже му подсказа, че тя ги познава добре. Следяха внимателно всяка нейна дума. Възрастта им не предполагаше отговорните постове, на които бяха назначени.

По един подтискащ начин плацдармът му напомняше за други подобни съоръжения, каквито бе виждал в най-затънтените кътчета на Обединения Разум. Военните игри представляваха постоянна съблазън за няколко биологични вида — съблазън, която БюСаб до този момент успяваше да пренасочва към неща като оръжейния фетишизъм например.

Освен вездесъщата воня, Маккай долавяше и слабото ухание на готвена храна. Подсмъркна.

Обръщайки се към него, Джедрик каза:

— На новобранците току-що бе раздадена храна. Това е част от заплащането им.

Очевидно бе прочела мислите му и сега очакваше от него някаква реакция.

Маккай огледа плацдарма. Току-що им е била раздадена храна? По земята не се виждаше нито трошичка. Спомни си за грижовното отношение към храната в ресторанта, на което не бе обърнал достатъчно внимание.

Джедрик отново с лекота прочете мислите му.

— Нищо не се пропилява — подметна тя.

Сетне се обърна с гръб към него.

Маккай проследи погледа й. В далечния край на двора стояха четири жени с оръжия в ръцете. Той веднага фокусира вниманието си върху онази вляво, хумаиоид на средна възраст. Тя носеше… не, това беше невъзможно, но…

Джедрик тръгна през площадката към същата тая жена. Маккай я последва с поглед, прикован в оръжието й. Беше уголемен вариант на лъчемета от неговия комплект! Джедрик размени няколко думи с жената.

— Този ли е новият?

— Да. Стига го донесе сутринта.

— Върши ли работа?

— Според нас, да. Фокусира експлозията с по-голяма концентрация от нашите оръжия.

— Добре. Продължавайте.

Близо до стената зад жените имаше и други военни. Възрастен еднорък мъж се опита да привлече вниманието на Джедрик, която бе тръгнала с Маккай към близката врата.

— Би ли могла да ни кажеш…

— Не сега…

Щом тръгнаха по коридора зад вратата, Джедрик спря и се обърна с лице към Маккай.

— Впечатлението ти за нашето обучение? Веднага!

— Не е достатъчно разностранно.

Очевидно тя изучаваше инстинктите му, изисквайки неподправени и неконтролирани от разсъдъка реакции. Отговорът накара лицето й да пламне — емоционална откритост, която той щеше да се научи да цени много по-късно. След малко Джедрик кимна.

— Те са десантен отряд. Функциите на един десантен отряд трябва да бъдат заменяеми. Чакай тук.

Тя се върна на плацдарма. Наблюдавайки я през отворената врата, Маккай я видя да разговаря с жената с лъчемета. Сетне се върна и му кимна одобрително.