Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Тя втренчи поглед в Маккай.

Самият той реши, че й вярва.

Джедрик не бе свършила.

— Ти си истински хуманоид от мъжки пол, Маккай.

Не знаеше как да тълкува това, но смътните нотки на похвала го замаяха.

— Как изгуби другия си…

— Не го изгубих. Отказах се. Нямах вече нужда от него. Дадох по-бърз ход на нещата, отколкото нашият знаменит Електор или дори твоите хора могат да предположат. Броей е решил да изчака удобен момент, за да удари по мен! — Тя поклати глава.

Покорен, Маккай я следваше с очи. Джедрик отиде до прозореца и отвори капака на вентилатора над него. Ритна някаква дървена топка под съседната лавица за книги и дръпна един от плотовете на ламперията, който превърна в двойно легло. Заставайки от другата страна на леглото, тя започна да се съблича. Пусна перуката на пода, свали гащеризона и махна обемистата маскировъчна вата от плътта си. Кожата й беше бледокремава.

— Маккай, аз съм твоят учител.

Остана безмълвен. Бе с ниска талия, стройна и грациозна. Върху кремавата й кожа от лявата страна на срамния триъгълник имаше два белезникави белега.

— Съблечи си дрехите — каза Джедрик.

Той преглътна.

Тя поклати глава.

— Маккай, Маккай, за да оцелееш тук, трябва да станеш досейдиец. Нямаш много време. Съблечи си дрехите.

Маккай се подчини, без да знае какво да очаква.

Джедрик го наблюдаваше внимателно.

— Кожата ти е по-светла на местата, където нямаш загар от слънцето, отколкото си мислех. Утре ще изсветлим лицето и ръцете ти.

Маккай погледна ръцете си, проследявайки оставената от маншетите му отчетлива линия. Тъмна кожа. Припомни си разговора с Бахранк около тъмната му кожа и мястото, наречено Пайлашката врата. За да прикрие необичайната си стеснителност, той вдигна очи към Джедрик и я попита за Пайлашката врата.

— Значи Бахранк ти е споменал за това? Е, беше една глупава грешка. Периферията изпрати десантни отряди и последваха необмислени заповеди за отбраната на Вратата. Оцеля само един взвод, всичките тъмнокожи като теб. И съвсем естествено се появиха подозрения, че е имало предателство.

— О!

Маккай неволно бе насочил погледа си към леглото. То бе застлано с тъмнокафява кувертюра.

Джедрик тръгна напред, заобикаляйки леглото. Спря се на по-малко от една ръка разстояние… кремава плът, пищни гърди. Той вдигна очи към лицето й. Беше с половин глава по-висока от него. Чертите й излъчваха хладна веселост.

Мускусното ухание му оказа неочаквано силно възбуждащо въздействие. Тя погледна надолу, забеляза това, засмя се и се хвърли върху му, събаряйки го на леглото. При падането тялото й се озова върху неговото — горещо, стегнато и искащо.

Това бе най-странното сексуално преживяване в живота на Маккай. Не любене, а стихийно нападение. Когато се опита да я погали, тя стана още по-яростна и дива. През цялото време по особен начин се опитваше да му достави удоволствие, дебнейки и следейки всяка негова реакция. Когато всичко свърши, той легна изтощен по гръб. Джедрик седна на края на леглото. Завивките бяха в ужасен безпорядък. Тя взе едно одеяло, хвърли го на пода, изправи се и се обърна да го погледне.

— Ти си много потаен и лукав, Маккай.

Той си поемаше дъх на пресекулки, оставяйки я без отговор.

— Опита се да ме заблудиш с нежност — обвини го тя. — По-добре, че отрано направи този опит. Това няма да ти върши работа.

Маккай събра сили да стане и да пооправи леглото. Рамото го болеше там, където го беше одраскала. Усещаше болка от ухапване по врата. Вмъкна се в леглото и дръпна завивките до брадичката си. Тя беше луда, абсолютно луда. Безумна.

Малко по-късно Джедрик отклони погледа си. Сетне донесе хвърленото на пода одеяло, метна го върху леглото и се уви в него. Маккай усещаше съвсем ясно вторачените й очи, озадаченото и намръщено изражение.

— Разкажи ми за връзките между жените и мъжете на вашите светове.

Той й изброи няколко любовни истории, борейки се през цялото време със съня. Беше му трудно да прикрие широките си прозявки. Междувременно Джедрик го потупваше по рамото.

— Не ти вярвам. Измисляш си.

— Не… не. Истина е.

— Казваш, че имаш свои собствени жени там?

— Мои собствени жени… Е, не е точно така, те не са моя собственост… ъ-ъ, аз не ги притежавам.

— А децата?

— Какво децата?

— Как се отнасяте към тях, как ги възпитавате?

Той въздъхна и разказа набързо няколко случки от детството си.

След известно време тя го остави да спи. През нощта Маккай на няколко пъти се будеше със съзнанието за странното легло в тази странна стая; Джедрик тихо дишаше до него. По едно време му се стори, че раменете й се тресат в сподавени хлипове.