Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Чак след като изпратената напред примамка бе проследена от човек, който трябваше да изглежда като кротък дребен чиновник, Джедрик си позволи да се поотпусне. Броей вероятно вече бе научил за убийството на двойния агент на Трия. Той щеше да реагира; нямаше да пропусне и тази нова стръв. Почти бе дошло време за втория етап от плана й, касаещ Електора.

Маккай я следваше без въпроси, долавяйки отчетливо всеки по-особен поглед, хвърлен към тях. Бе лишен от съпротивителни сили и съзнаваше, че едва ли ще оцелее, ако не е до Джедрик във вонящия и отблъскващ мрак на тези улици.

Храната от ресторанта тежеше в стомаха му. Беше приготвена вкусно: някакво чудато задушено със ситно нарязани зеленчуци, от което излизаше пара. Но не можа да се отърси от мисълта, че за това задушено са били използвани отпадъци.

Джедрик бе изстискала от него почти всичко. Не бе научила обаче за тапризиота и за мънистото в стомаха му, което по всяка вероятност нямаше да го свърже със силите на Обединения Разум, в случай че загинеше. Не бе научила за стандартните имплантирани приспособления на БюСаб, които усилваха сетивата му. И, нещо странно, тя не го обсипа с въпроси за БюСаб. Много по-голям интерес прояви към скритите у него пари, които накрая взе. Но преди това разгледа подробно жетоните.

— Истински са.

Маккай не беше сигурен, но му се стори, че е изненадана.

— И това ти беше дадено преди да те изпратят на Досейди?

— Да.

Известно време Джедрик бе погълната от напрегнат размисъл, но изглеждаше доволна. Тя му даде няколко дребни жетона от нейните.

— Никой няма да ти създаде проблеми за тези. Ако имаш нужда от нещо, поискай. Може би ще сме в състояние да отговорим на някои от нуждите ти.

Беше все още тъмно, когато стигнаха до адреса й; единственото осветление идваше от лампите по ъглите на сградите. Улицата тънеше в сивкава светлина. Един млад хуманоид на около десет години бе клекнал с гръб към каменната стена на сградата до самия ъгъл. Когато Джедрик и Маккай се приближиха, момчето скочи чевръсто на крака и й кимна веднъж.

От нейна страна не последва никакъв отговор, но двамата се разбраха чрез някакъв таен сигнал. Момчето отново се облегна на стената.

Малко по-късно Маккай се обърна назад, но десетгодишният хуманоид бе изчезнал — без звук, без знак. Просто бе изчезнал.

Джедрик спря пред тъмен вход. От двете страни на вратата с извити метални пръти стояха часови. Те ги пуснаха да влязат, без да разменят нито дума с нея. Двамата прекосиха един просторен закрит двор, осветен от ярки неонови тръби вляво и вдясно. Три от стените му бяха затрупани чак до покрива с всевъзможни кутии — някои по-високи от човешки бой и тесни, а други плитки и обемисти. Между камарите минаваше тесен проход, водещ до една метална врата точно срещу главния вход.

Маккай докосна ръката на Джедрик.

— Какво има в тези кутии?

— Оръжия — обясни му тя като на идиот.

Металната врата се отвори отвътре. Джедрик поведе Маккай към голяма стая, висока поне колкото два етажа. Вратата се затръшна след тях със силен металически звук. Той почувства присъствието на няколко хуманоида от двете му страни, но вниманието му бе привлечено от друго.

Над всичко в стаята изпъкваше една огромна клетка, окачена на тавана. Металните й пръти искряха и блещукаха от скритата в тях енергия. Мъжки гауачин седеше с кръстосани крака на хамак в средата на клетката. Маккай рядко бе виждал в Съюза на Разума толкова стар гауачин. Върхът на носа му бе осеян с жълти лющещи се корички. Тежки бръчки пълзяха като червеи под воднистите му изцъклени очи — резултат на дегенерацията, която често ослепяваше гауачините, живели твърде дълго далеч от вода. Тялото му изглеждаше безжизнено, с отпуснати мускули и обсипани с дупчици вдлъбнатини по протежение на гръдните му кухини. Хамакът бе окачен над пода на решетката, а по самия под протичаха трептящи променливи енергии.

Джедрик се спря, раздвоявайки вниманието си между Маккай и стария гауачин. Тя като че ли очакваше от агента някаква определена реакция, но той не бе сигурен, че е открила, каквото търсеше.

Известно време Маккай наблюдаваше безмълвно гауачина. Затворник? Какво означаваше тази клетка и блещукащата в нея енергия? Обиколи стаята с поглед, запаметявайки видяното. Шестима въоръжени хуманоиди охраняваха вратата, през която той и Джедрик бяха влезли. Помещението бе отрупано със забележителна колекция от предмети, някои с неизвестно предназначение, но за много други бе ясно, че са оръжия: копия и саби, огнемети, ослепителни брони, бомби, газохвъргачки…