Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Аз трябва да стана точно като тях, иначе няма да оцелея… камо ли да успея.

Стори му се, че изпитва на свой гръб страховете на Арич и проумя отчаянието на гауачините. Какъв ужасяващ плацдарм на властта!

Джедрик и Стиги приключиха с разговора си около комплекта. Стиги се изправи с чантата в ръка и най-сетне заговори с думи, познати на Маккай.

— Да, няма време за губене.

Сетне младежът излезе от стаята.

Джедрик се обърна към Маккай. Благодарение на комплекта и съдържанието му тя бе получила отговор на най-важния въпрос, касаещ него и подобните му. Хората отвъд Стената на Бога бяха изродени потомци на изобретилите тези уреди. Това бе единственото разумно обяснение. Почти изпитваше жал към агента. Но подобни чувства бяха недопустими. Той трябваше да разбере, че няма никакъв друг избор, освен да и се подчинява.

— А сега, Маккай, очаквам от теб отговор на всички мои въпроси.

— Да.

Джедрик разбра, че вече е готов да й окаже пълно съдействие.

— Когато получа удовлетворителен отговор — добави тя, — ще отидем да обядваме, а след това ще те отведа на едно относително безопасно за теб място.

Електор Броей, обзет от истински и несдържан гняв бе нещо, което си заслужаваше да се види, и през тази нощ доста от подчинените му станаха свидетели на този емоционален изблик. Броей не бе спал от два дни; помощниците му от четвъртия екип стояха пред началника си в светилището, за да понесат пълния размах на неговата ярост. Мълвата вече бе стигнала до тях и те, както и всички останали, не се опитваха да скрият страха си, нито огромното желание да си възвърнат благоразположението на своя господар.

Броей стоеше близо до края на дългата маса, където малко по-рано се бе срещнал с Гар и Трия. За дългите безсънни часове говореха единствено ситните дупчици по мастните възли под гръдните му кухини. Погледът му беше пронизващ както винаги, а гласът му — все така рязък.

— Онова, което бих искал да разбера, е как стана така, че не получих никакъв сигнал. Не само, че не успяхме да засечем тази дейност, а продължихме да фабрикуваме самодоволни рапорти, несъответстващи ни най-малко на действителността.

Всички помощници, скупчени в другия край на масата, стояха прави и помръдваха неспокойно. Употребеното от Броей местоимение „ние“ изобщо не им носеше утеха. Те го чуваха съвсем ясно да казва: „Вие! Вие! Вие!“

— На всяка цена искам да ми намерите осведомител — нареди Броей. — Осведомител хуманоид или от Чу, или от Периферията. Не ме интересува как ще стане това. Трябва да открием този склад с хранителни продукти. Трябва да разберем къде са започнали да строят своя светотатствен град.

Един от помощниците му, строен млад гауачин от предната редица, предпазливо се осмели да зададе въпроса, който през тази нощ бе повдиган няколко пъти и от останалите дисциплинирани сътрудници.

— Няма ли да задълбочим проблема с размириците, ако настъпим прекалено масирано срещу хуманоидите в Развъдниците…

— Бунтовете ще зачестят, конфронтацията между хуманоиди и гауачини ще се засили — съгласи се Броей.

— Но ние сме готови да посрещнем тези последствия.

Този път те разбраха, че в „ние“ Броей бе вложил онова значение, което влагат кралете и императорите. Той бе готов да посрещне последствията. Не всички от помощниците му обаче гледаха с добро око на една война между видовете зад градските стени. Някой от задните редици вдигна ръка.

— Може би ще бъде по-добре да изпратим само хуманоиди в Развъдниците. Ако ние…

— Това са глупости — отсече Броей. — Взехме необходимите мерки, за да задържим Чу под контрол. Пред вас стои едиа-единствена задача — намерете този склад за храни и подземните фабрики. Ако се провалите, всичко е свършено. А сега се махайте. Не искам никой да се мярка пред очите ми без добри новини!

Те се изнизаха безшумно, двама по двама.

Броей остана загледан в празния екран на комуникатора си. Сега, когато най-сетне бе сам, той отпусна раменете си и задиша тежко, едновременно през устата и гръдните си кухини.