Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Малко по-късно в стаята се промъкна една висока и стройна жена, отваряйки вратата само толкова, колкото да влезе. За миг, докато се обръщаше, светлината от прозорците падна върху лицето й. Тя седна в края на дясната пейка, потъвайки в сенките.

Никога преди Маккай не бе виждал толкова силни черти върху лицето на жена. Бе като студена скала с ледено-кристални очи в най-светлия нюанс на синьото. Късо подстриганата й черна коса стърчеше нагоре. Той едва не потръпна. Желязното й тяло подсилваше суровото изражение. Това не беше непреклонността на страданието, а по-скоро категорична решимост, родена в жестоки усилия и способна да експлодира при най-лекото докосване. В световете на Обединения Разум, където козметичните изкуства бяха в състояние да се противопоставят на старостта, жената можеше да бъде на всякаква възраст между 35 и 135 години. Мъждивата светлина, която падаше върху нея, не му позволяваше да я разгледа добре, но той предполагаше, че няма дори тридесет и пет.

— Значи ти си Маккай?

Той кимна.

— Имаш късмет, че хората на Адрил получиха съобщението ми. Хората на Броей вече те търсят. Не бях известена, че кожата ти е толкова тъмна.

Маккай сви рамене.

— Бахранк ни предупреди, че можем да загинем заради теб, ако не бъдем предпазливи. Каза, че нямаш дори и елементарна подготовка за оцеляване.

Агентът бе изненадан, но запази мълчание.

Тя въздъхна.

— Поне си достатъчно умен да не протестираш. Е… добре дошъл на Досейди, Маккай. Може би ще успея да съхраня живота ти достатъчно дълго, за да ни бъдеш от полза.

Добре дошъл на Досейди!

— Аз съм Джедрик, както несъмнено вече знаеш.

— Познах те.

Това беше вярно само донякъде. Нито едно от изображенията, които бе видял, не предаваше нейната бликаща безмилостна бруталност.

На устните й трепна жестока усмивка и сетне изчезна.

— Моят поздрав с добре дошъл на нашата планета остана без отговор.

Маккай тръсна глава. Съветниците на Арич бяха съвсем ясни, когато го предупреждаваха: „Тя не знае за твоя произход. При никакви обстоятелства не трябва да разкриваш, че идваш отвъд Стената на Бога. Може да се окаже фатално за теб.“

Маккай продължи да я гледа безмълвно.

Лицето на Джедрик застина в още по-студена маска. Промяната бе най-видима в ъгълчетата на устата и очите й.

— Добре. А сега, Бахранк каза, че носиш някаква чанта и че в дрехите ти са зашити пари. Подай ми първо чантата.

Моят комплект.

Тя протегна ръка с отворена длан.

— Предупреждавам само веднъж, Маккай. Ако стана и изляза оттук, няма да живееш повече от две минути.

Той измъкна комплекта и й го подаде, макар всеки негов мускул да потрепваше протестиращо.

— И аз те предупреждавам, Джедрик: единственият човек, който може да го отвори, без да бъде убит и съдържанието унищожено, съм аз.

Тя пое комплекта и го завъртя откъм плоската му страна.

— Наистина ли?

Сега Маккай я интересуваше по нов начин. Беше по-малко, отколкото бе очаквала, и в същото време повече. Наивен, разбира се, невероятно наивен. Но тя вече познаваше тази черта на хората отвъд Стената на Бога. Това изглеждаше най-удачното обяснение. Имаше нещо нередно на Досейди. Би трябвало хората отвъд Воала да изпратят тук най-добрите сред самите себе си. Нима Маккай бе от най-добрите? Невероятно.

Тя стана, отиде до вратата и чукна веднъж.

Агентът видя как Джедрик подава комплекта на някого отвън, чу приглушен разговор, но повечето думи останаха неразбираеми. В миг на колебание той се замисли дали да не се опита да опази поне част от съдържанието на комплекта. Но нещо в поведението на жената и трупащите се въпроси го възпряха.

Джедрик се върна на мястото си без чантата. Известно време тя го наблюдаваше с високомерно вдигната глава, сетне заговори:

— Трябва да ти кажа няколко неща. Ще бъде нещо като тест. Ако пропаднеш, мога да ти гарантирам, че няма да оживееш дълго на Досейди. Разбра ли?

Мълчанието на Маккай я накара да стовари юмрук върху масата.

— Разбра ли?

— Кажи, каквото имаш да казваш.

— Много добре. Очевидно тези, които са те подготвяли за Досейди, са те предупредили да не разкриваш истинския си произход. И въпреки това всички, с които си разговарял в продължение на няколко секунди, те подозират, че не си от нас — нито от Чу, нито от Периферията, нито от някое друго тукашно място. — В гласа й се появиха нови отсечени нотки. — Но аз знам. Нека ти кажа нещо, Маккай, дори и децата на Досейди знаят, че хората, които са затворени под Стената на Бога, не са произлезли на тази планета!