Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— А-а… — Броей кимна.

Ето какво било! Гар бе извън аферата Джедрик. Той се страхуваше от нея, дори повече от нея, отколкото от самия него. Значи трябваше да бъде предпазлив. Гар не се плашеше лесно. Какво ли знаеше той за тази Джедрик? Сега вече имаше достатъчно основания за компромис. Висящите въпроси можеха да получат отговор по-късно.

— Ще продължиш да бъдеш мой главен съветник — рече Броей.

Да, това беше вариант. Гар прие съгласието му с отсечено кимване.

След този компромис Електорът почувства празнота в храносмилателните си възли. Гар разбираше, че е бил принуден да признае страха си от Джедрик. Хуманоидът можеше да бъде сигурен, че Броей ще се опита да неутрализира неговия проект за град в Периферията. Но обхватът на замисъла му далеч надхвърляше очакваното, оставяйки прекалено много неизвестни. Никой не можеше да взима правилни решения без достатъчно информация. Гар бе разкрил определени неща, но не получи нищо в замяна. Това не бе в неговия стил. Дали все пак предположенията дотук бяха верни? Броей знаеше, че ще се наложи да провери това и да използва някои сведения като примамка.

— От известно време са зачестили мистичните обреди сред гауачините в Развъдниците…

— Известно ти е, че няма смисъл да ми пробутваш тези религиозни щуротии!

Гар наистина се ядоса.

Броей прикри задоволството си. Гар все още не знаеше (или не приемаше), че понякога Богът на Воала може да създава илюзии сред паството си, че беседва с миропомазаните и дори отговаря на някои от въпросите им.

Много неща станаха ясни тук — повече, отколкото съветникът му подозираше. Бахранк бе прав. И Джедрик навярно знаеше за проектите на Гар. Възможно беше тя да е искала Броей да научи за това и сетне да е подмамила Гар да разкрие плана си. Ако бе разбрал този ход, причината за страховете му бе налице.

Защо Бог не ми открие нещата? — замисли се Броей. — На изпитание ли съм подложен?

Да, отговорът навярно бе такъв, но едно нещо беше сигурно:

Този път аз ще изпълня Божието напътствие.

Почти веднага след потеглянето на Бахранк, Маккай си припомни защо бе дошъл тук. Сградите на Чу се издигаха над него, високи и масивни, но през един чудноват малък улей откъм западната страна проникваше кос лъч следобедна сребриста светлина, падащ върху тясната уличка. Сенките на всички предмети бяха плътни, а това правеше движенията на хората по-отчетливи. На Маккай не му хареса начинът, по който го гледаха — сякаш всеки преценяваше каква лична изгода може да извлече от него.

Той си запробива път през тълпата към сводестия вход, следейки тайно всяка подробност. След всичките години в БюСаб, след обучението му и натрупания опит, притежаваше изключителни познания за биологическите видове в Съюза на Разума. Сега, черпейки от тези познания, чувстваше чудовищната потайност, която властваше над тези хора. За жалост знаеше твърде добре какво може да причини един биологичен вид на друг, да не говорим пък какво можеше да причини на себе си. Хората наоколо му напомняха единствено за тълпа, която всеки момент ще експлодира.

Готов мигновено да се защити, Маккай се спусна надолу в хладните сенки на едно късо стълбище, където минувачите бяха по-малко, но миризмата на гниене и плесен бе още по-отчетлива.

Втората врата вляво.

Той тръгна към указаната от Бахранк цел и надникна през нея: отново стълбище. Това кой знае защо го смути. Образът на Чу ставаше все по-ясен в съзнанието му, но съвсем не приличаше на нарисуваната от хората на Арич картина. Умишлено ли го бяха подвели? Възможно ли бе самите те да не са разбрали същността на чудовището си? Серията от подобни въпроси вледени кръвта му. Ами ако неколцина от агентите на Арич тук бяха решили да извлекат дивиденти от тайното могъщество на Досейди? През цялата си кариера Маккай никога не бе попадал в свят, така откъснат от останалата вселена. Тази планета бе самотна , лишена от много удобства, придаващи цивилизован вид на другите разумни светове. Бе й отнет свободният достъп до пространствените врати, контактите с другите известни видове, изтънчените удоволствия и изисканите им съблазни. Досейди бе изградил свой собствен модел. А инструкторите от Тандалур отново и отново се бяха връщали към едно и също предупреждение: „Тези самотни примитивни същества ще завладеят цялата вселена на Обединения Разум, ако бъдат пуснати на свобода.“