Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Броей изключи коничния заглушител и модификатора. Трия току-що се бе появила на екрана му по извънредния канал, прекъсвайки разговора със служителя от отдела за сигурност. Тя говореше бързо и тихо; до ушите на Гар достигаха само откъслечни думи. Но подозрителността на Броей ставаше все по-очевидна. Той изслуша Трия и след това каза:

— Да… логично е да се предположи, че убийството е инсценирано да изглежда като дело на гауачин, защото… да, разбирам. Но тези разпръснати инциденти, които… Нима? Е, при такива обстоятелства…

Той остави мисълта си недовършена, но следващите му думи очертаха границата между гауачини и хуманоиди, дори и на най-високите нива на неговия Консултативен съвет.

— Трия, трябва сам да взема решение по този въпрос.

Докато Броей говореше, Гар придърпа един стол, постави го близо до комуникатора и седна. Електорът бе приключил с Трия, но веднага след това отново включи линията за поверителни разговори и въпреки че Гар седеше недалеч, защитният аудиоекран не му позволи да чуе нищо. Все пак бе на достатъчно разстояние, за да долови бръмченето на секретната система и този шум още повече го вбеси. Хуманоидът не се и опита да прикрие раздразнението си.

Броей го бе забелязал, но с нищо не показа дали одобрява или не близостта му.

— И аз така разбрах — рече той. — Да… ще издам необходимите заповеди веднага, щом свърша тук. Не… Съгласен. Така ще бъде най-добре. — И изключи линията. Досадното бръмчене спря.

— Джедрик има намерение да изправи гауачините и хуманоидите един срещу друг — каза Гар.

— Ако е така, значи, че тя отдавна е подготвяла тази тайна операция — отвърна Броей.

Думите му бяха многозначителни. Намекваше за заговор по върховете, за непредвидени опасности и за възможността всички да бъдат пометени от всевъзможни инерционни сили.

— Значи според теб положението ще се влоши — рече Гар.

— Надявам се.

Гар го изгледа продължително и накрая кимна:

— Да.

Очевидно Броей предпочиташе една по-ясна ситуация, при която развоят на събитията щеше да бъде предвидим. Той беше подготвен за това. Щом Броей преценеше, че нещата са придобили достатъчна яснота, щеше да се възползва от безспорната си власт, за да извлече колкото се може по-голяма изгода, докато траеха вълненията.

Гар наруши мълчанието.

— Но ако не сме разбрали правилно намеренията на Джедрик…

— Страданията на невинните са в наша полза — отбеляза Електорът, перифразирайки част от едно старо и известно на всеки досейдиец правило.

Гар довърши мисълта му вместо него.

— Но кои са невинните?

Преди Броей да успее да отговори, проблесна екранът му с лицата на всички членове на Консисторията, всяко едно от тях в отделно малко квадратче. Броей проведе съвещанието бързо, като почти не позволи да го прекъсват. Не последваха никакви домашни арести, нито пък директни обвинения, но думите и поведението му явно разделяха двата вида. Когато той свърши, Гар си представи хаоса и стълкновенията, които се вихреха сега в Чу, докато хората на властта прегрупираха силите си.

Без да знае точно защо, Гар почувства, че Джедрик очаква именно това; Броей допускаше грешка, като засилваше напрежението между гауачини и хуманоиди.

Електорът изключи комуникатора и се обърна към него. В поведението му се четеше изключителна предпазливост.

— Трия ми каза, че Джедрик не може да бъде открита.

— А нима не очаквахме това?

— Може би, да. — Броей изду бузи и изпухтя. — Онова, което не разбирам, е как един обикновен Свързочник е успял да се изплъзне на хората ми и Трия.

— Според мен ние подценихме Джедрик. Ами ако тя идва от… — Брадичката на Гар се стрелна към тавана.

Броей се замисли над тази възможност. Той бе надзиравал лично разпита на Бахранк в един таен пост в сърцето на Хълмовете на Консисторията, преди да го повикат в щаб-квартирата. Пристигащите един след друг рапорти говореха за проблем, пред който градът се бе изправял и преди, но мащабите този път бяха различни. Информацията на Бахранк не отговори на очакванията. Просто беше докарал агента от Периферията на такъв и такъв адрес. (Отделът за сигурност не успя да провери достоверността на тези сведения навреме заради бунтовете). Очевидно Бахранк говореше истината. Съществуваше възможност периферите да се опитват да построят свой собствен град отвъд планините. Според Броей това бе малко вероятно. Неговите източници в Периферията като цяло се бяха оказали надеждни, а специалният му агент не го беше подвеждал никога. Освен това едно такова начинание изискваше огромни хранителни запаси, които без изключение подлежаха на обща отчетност. А тя в края на краищата бе работа на Свързочника, защо тогава… Не, не звучеше правдоподобно. Периферията се препитаваше с най-нискокачествените отпадъци на Чу и онова, което можеше да бъде изтръгнато от отровната почва на Досейди. Не… Бахранк грешеше. Този Маккай бе странен тип, по по съвсем друг начин. А Джедрик навярно е знаела това преди всички останали… с изключение на него самия. Главният въпрос оставаше: кой й бе помогнал?