Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Една пронизителна експлозия придаде тежест на думите му. Нещо изтряска в бронята на машината откъм страната на Маккай. Отново бяха станали мишена. И отново. Навсякъде около тях се чуваха плътни удари на метал в метал, куршумите не пощадиха и стъклените процепи.

Маккай прикри изненадата си. Тънкото стъкло остана невредимо. Той знаеше за дебелите защитни екрани от калено стъкло, но това тук хвърляше нова светлина върху казаното му за Досейди. Твърде изобретателни хора наистина!

Бахранк караше с явно безразличие.

Последваха нови фронтални атаки, в джунглата отвъд откритото пространство припламваха оранжеви точки.

— Проверяват ни — рече Бахранк и сетне посочи един от процепите. — Виждаш ли? Изстрелите дори не могат да одраскат това ново стъкло.

В думите на Маккай прозвуча дълбока горчивина:

— Понякога човек си задава въпроса, какво друго доказва това, освен че нашият свят е основан на недоверието.

— А къде е това място, където хората си имат доверие?

Риторичният въпрос на Бахранк загатваше за изстрадано верую.

— Надявам се, че нашите приятели знаят кога трябва да приключат с проверките — вметна вместо отговор Маккай.

— Казали са им, че бронята ни не може да понесе повече от осемдесетмилиметрово оръдие.

— Не се ли съгласиха да ни пуснат безпрепятствено?

— Дори и така да е, от тях се очаква да ни пратят няколко изстрела, ако не за друго, то за да ми напомнят на кого служа.

За пореден път Бахранк предприе серия от шеметни завои и промени на скоростта без никаква явна причина. Маккай залитна напред към ограничителите на седалката, почувства тъпа болка при удара на лакътя си в страничната стена на кабината. Една експлозия точно зад тях разтърси машината, отпращайки я в съседния ляв коловоз. В следващия миг Бахранк зави наляво, избягвайки поредния снаряд, който иначе би попаднал точно върху тях. С пищящи от експлозията уши Маккай усети рязкото спиране на машината, движението на заден ход и поредицата от взривове пред тях. Водачът насочи бронетранспортьора надясно, наляво, и сетне се понесе с пълна скорост към плътната стена на джунглата. Последвани от серия експлозии, те се гмурнаха в зелената вълна, завиха и потеглиха по поредния сенчест кален път. Маккай бе загубил всякаква представа за посока, но атаката явно бе приключила.

Бахранк намали скоростта и пое дълбоко въздух през гръдните си кухини.

— Знаех си, че ще опитат това.

Гласът му прозвуча едновременно облекчено и весело.

Саботьорът, разтърсен от досега със смъртта, не можа да пророни нито дума.

Стръмният път се виеше през джунглата като змия, а през това време той дойде на себе си. Установи, че не знае какво да каже. Веселието на Бахранк му беше непонятно, също както и отсъствието на трайна тревога след такава ужасна опасност.

Малко по-късно те навлязоха в един незасегнат от боя склон. Той се спускаше плавно надолу през пояс от дървета и храсти, между които Маккай съзря сребристозелената ажурна линия на реката. Вниманието му обаче бе привлечено от далечната и покрита с белези крепост без бойници по средата на склона.

Укрепени с подпори механични ръце се протегнаха към тях, обхващайки черна метална бариера.

— Това е нашият шлюз — рече Бахранк.

Той зави наляво и тръгна право срещу механичните ръце.

— Врата номер 9, след това цилиндъра и сме си у дома — отбеляза равнодушно.

Маккай кимна. Стени, цилиндри и шлюзове — това бяха ключовите елементи в отбраната на града. В умовете на досейдийците доминираха бариери и крепости. Този цилиндър навярно минаваше под реката. Опита се да го намери върху картата, която хората на Арич бяха имплантирали в мозъка му. Географията на мястото, неговата геология, религия, социални модели и точният план на всяко изолирано укрепление трябваше да са му познати, но Маккай установи, че не е в състояние да посочи местонахождението си върху тази мисловна карта. Наведе се напред към процепа, погледна нагоре, докато машината набираше скорост, и видя централната островърха кула с нейния хоризонтален часовник. Всички часове, прекарани над картите, оживяха в съзнанието му и нещата дойдоха на фокус.

— Да, врата номер 9…

Бахранк, изцяло погълнат от управлението, не му отговори.

Маккай надникна надолу и едва не ахна.

Тътнещата машина летеше с ужасяваща скорост право към някаква черна метална бариера. Миг преди да се разбият в нея, бариерата отскочи. Поеха по един слабо осветен цилиндър. Преградата изтрещя непосредствено след тях. Гъсениците на бронетранспортьора вдигаха оглушителен шум при досега си с решетъчния под.