Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Няма нужда да се притесняваш, преди да стигнем първата тераса — рече Бахранк.

Маккай го погледна. Първата тераса? Да, това навярно е първият вал извън стените на града. Клисурата, в която бе издигнат Чу, се спускаше до нивото на реката под формата на широки стъпала, всичките номерирани. Чу бе пуснал котва в хълмистите острови и долини, където реката ставаше по-бавна и се разклоняваше на многобройни ръкави. А устоялите на реката хълмове, както и много от страничните тераси, бяха почти изцяло от чиста метална руда.

— Дано имаме късмет да стигнем дотам — подхвърли Бахранк.

Тясната тераса се отклоняваше надясно под остър ъгъл към един широк скат, спускащ се в сиво-зелената джунгла. Горското царство ги обгърна в почти отвесните си зелени сенки. Гледайки през процепите, Маккай видя влакнести папратови листа, широколистни фикуси и гигантските бодли на някакво непознато червено растение. Бронираната машина оставяше след себе си диря от зеленикава кал, подобна на останалата пръст наоколо. Маккай се оглеждаше ту вляво, ту вдясно; флората бе почти поравно от земен и тандалурски произход, тук-там се виждаха и неизвестни нему растения.

Слънчевата светлина го накара да примигне, когато изскочиха изпод надвисналите клони, навлизайки в равнина, обрасла с висока трева — стъпкана, повалена и обгорена след неотдавнашно насилие. Вляво той видя камара от разнебитени бойни коли, изкривени късове метал, тук-там стърчащи части от вериги и колела, устремени към небето. Някои от разрушените бойни машини приличаха на тази, в която пътуваха сега.

Бахранк заобиколи един бомбен кратер под ъгъл, който даде възможност на Маккай да погледне надолу. На дъното лежаха разкъсани тела. Водачът си спести коментара и сякаш почти не им обърна внимание.

Изведнъж агентът забеляза признаци на раздвижване в джунглата, смътно доловимо присъствие на хуманоиди и гауачини. Неколцина от тях носеха някакви малки оръжия с метални цеви и патрондаши с бели тумбести гилзи около вратовете си. Маккай не бе направил опит да запамети всички досейдийски оръжия; в края на краищата те бяха твърде примитивни, но сега си напомни, че именно тези примитивни пушкала бяха сътворили сцените на опустошение наоколо.

Пътят отново навлезе в джунгла, бойното поле остана зад тях. Дълбоки зелени сенки обгръщаха клатушкащата се и тътнеща машина. Докато се блъскаше в ограничителите на седалката, агентът бе завладян от един обонятелен спомен: дълбока, кървава миризма на мускус с първите признаци на загниване. Сенчестата алея завиваше остро надясно, сетне се насочваше към друга тераса, прорязана от стръмен път, по който водачът зави, изкарвайки машината на поредната тераса около скалистото възвишение.

Маккай надзърна през процепите откъм страната на Бахранк. Люшкането на бронетранспортьора караше кулите на Чу да подскачат нагоре-надолу като сребърни тръби на орган. Скалите в далечината бяха като серия от замъглени стъпала, чезнещи в пурпурно-сивото небе. Задимените и забулени в мараня Развъдници се бяха скупчили около канелюрните кули. Стените бяха осеяни с тумбести укрепления, които явно трябваше да защитят града от евентуален флангов огън. Самият град бе изключително висок. Маккай не бе очаквал подобно нещо, но то говореше по недвусмислен начин за липсата на достатъчно площ.

Терасата свърши и те навлязоха в следващото бойно поле, осеяно с метал и плът, а зловонието на телата се издигаше като вездесъща пара. Бахранк зави първо наляво, после надясно, заобиколи три-четири грамади от разнебитени машини, избегна няколко кратера, на дъното на които лежаха кървави купчини, покрити с одеяла от насекоми. Жестоко изпомачканите папрати и треви започнаха да изправят стебла. Сиви и жълти летящи създания пърхаха по върховете на тревите, нехаещи за развихрилата се наоколо смърт. Помощниците на Арич бяха предупредили Маккай, че животът на Досейди е придружен от зверски ексцесии, но реалността го съкруши напълно. Сред проснатите трупове той различи и гауачини, и хуманоиди. Особено го отврати лъскавата зелена кожа на една гауачинка и издаиническите оранжеви петна по ръцете й, които говореха за полова зрелост. Маккай извърна рязко глава и откри, че Бахранк го наблюдава със светлокафявите си искрящи и присмехулни очи. Гауачинът заговори, докато караше:

— Информаторите, разбира се, са навсякъде и след това… — Той кимна с глава вляво и вдясно. — …ще трябва да се придвижваш по-предпазливо, отколкото може би си очаквал.