Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Бахранк намали скоростта и дръпна поредния лост. Гъсениците бяха заменени с колела и шумът рязко намаля; на Маккай му се стори, че е оглушал. Това впечатление се усили, когато осъзна, че водачът няколко пъти му бе повторил едно и също.

— Джедрик каза, че идваш отвъд планините. Така ли е наистина?

— Значи така каза Джедрик. — Опита се да бъде ехиден, но думите му прозвучаха почти като въпрос.

Бахранк се бе замислил над нещо, докато караше право надолу през тъмния коридор.

— Говори се, че вие, периферите, си имате тайно поселище там долу и че се опитвате да построите свой собствен град.

— Интересен слух.

— Не е ли така, все пак?

Светлината на единичната линия лампи по тавана на цилиндъра почти не проникваше в кабината и сега бе по-тъмно, отколкото навън. Единствено бледите отражения от циферблатите и апаратите проблясваха в мрака. Но Маккай имаше странното усещане, че Бахранк го вижда ясно и следи всяко негово изражение. И макар това да бе невъзможно, тази мисъл продължи да го гложди. Какво се опитваше да открие?

Защо имам чувството, че вижда през мен?

Тревожните му въпроси се изпариха, когато навлязоха в някаква улица в района на Развъдниците. Бахранк зави по малка алея с плътни сиви сенки.

Съботьорът бе виждал много изображения на тези улици, ала реалността задълбочи опасенията му. Всичко бе толкова мръсно… толкова подтискащо… толкова много хора. Те щъкаха навсякъде!

Сега голямата машина се движеше бавно на безшумните си колела, гъсениците бяха вдигнати над паважа. Редуваха се завои в малки и тесни улички, павирани с камък или застлани с масивни и блестящи черни плочи. Всички улици се гушеха в сенките на надвисналите горни етажи, чийто брой Маккай не можеше да прецени през процепите на бронетранспортьора. Видя магазини, залостени и охранявани. Тук-там имаше стълбища, също охранявани, които водеха към отблъскващи тъмни пространства. По улиците сновяха само хуманоиди, но Маккай така и не зърна характерните за пешеходците нехайни изражения. Стиснати челюсти и сурови лица. Студени подозрителни очи се взираха в минаващата бойна кола. И мъжете, и жените носеха тъмните гащеризони на Трудовия Тръст.

Забелязвайки интереса на Маккай, Бахранк каза:

— Това е анклав на хуманоидите, а твоят шофьор е гауачин.

— Могат ли да ни видят тук?

— Те знаят. Освен това се задават размирици.

— Размирици?

— Гауачини срещу хуманоиди.

Маккай бе ужасен. Дали пък тук не се криеше причината за онези опасения, които Арич и хората му не пожелаха да разяснят? Унищожение на Досейди отвътре? Но Бахранк продължи:

— Пропастта между хуманоидите и гаучаните продължава да расте, никога преди положението не е било толкова лошо. Възможно е ти да си последният хуманоид, който пътува с мен.

Арич и останалите го бяха подготвили за глада, недоверието и насилието на Досейди, но не му бяха казали нищо за конфронтацията между двата вида… споменаха само, че някой можел да унищожи планетата отвътре, без да уточнят името. Какво се опитваше да му подскаже Бахранк? Маккай не се осмеляваше да разкрие своята неосведоменост и безсилието му да се справи с тази ситуация го тласкаше към отчаяние.

Междувременно Бахранк излезе от една тясна уличка и се насочи към друга по-широка, задръстена от талиги с плодове и зеленчуци. Хората бавно отместваха каруците си, за да сторят път на бронетранспортьора, в очите им се четеше неприкрита омраза. Тълпата предизвика удивлението на Маккай: около талигите (изгуби представа за броя им от пряка до пряка) бяха скупчени поне по сто души, които вдигаха ръце и крещяха към хора, стоящи рамо до рамо пред всяка една от каруците. Очевидно камарите с продукти се охраняваха.

Изведнъж Маккай осъзна с ужас, че талигите бяха пълни с отпадъци. Тълпите от хора купуваха отпадъци.

Бахранк отново влезе в ролята си на екскурзовод.

— На тази й викат Улицата на Глада. Това са добре подбрани отпадъци, най-добрите.

Агентът си спомни за думите на един от помощниците на Арич, според когото в Чу имало ресторанти, специализирани в приготвянето на ястия от отпадъците на определени райони в града, тъй като разхищението на неотровна храна било недопустимо.

Мимолетната сцена прикова вниманието му: сурови лица, прикрити движения, омраза, едва сдържаното насилие… всичко това изплува на повърхността под формата на обикновена търговия с отпадъци. И тези многолюдни тълпи! Хората бяха буквално навсякъде — стояха по входовете, пазеха и тласкаха талигите, отскачаха встрани от пътя на Бахранк. Маккай долови нови миризми, парливи зловония, непозната смрад. Още едно нещо предизвика изненадата му — стародавният вид на този Развъдник. Зачуди се дали целият град, притиснат от външните опасности, изглежда толкова изхабен. Според стандартите на Обединения Разум населението на Чу бе живяло тук само няколко поколения, но градът му се стори по-стар от всичко, което бе виждал досега.