Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Машината се наклони рязко, зави по една тясна уличка и спря. Надниквайки през процепа от дясната си страна, Маккай зърна сводестия портал на една кална сграда и стълбище, което водеше към тъмно подземие.

— Там долу ти е срещата с Джедрик — каза Бахранк. — Тръгваш по тези стълби и после втората врата вляво. Това е ресторант.

— Как да я позная?

— Не ти ли обясниха?

— Аз… — Маккай се прекъсна. Бе виждал снимка на Джедрик по време на подготовката си на Тандалур и сега си даде сметка, че се опитва да забави момента, когато трябваше да напусне бронирания пашкул на Бахранк.

Той като че ли усети това.

— Не се бой, човече. Джедрик ще те пази. И…

Маккай се обърна с лице към гауачина.

— …върви направо в ресторанта, седни някъде и я чакай. Тук няма да оцелееш дълго без нейната протекция. Кожата ти е тъмна, а в този квартал има хуманоиди, които предпочитат дори зеленото пред тъмното. Хората още помнят Пайлашката врата. Петнадесет години не са достатъчно дълъг срок, за да я забравят.

Неговите инструктори не бяха споменавали нищо за Пайлашката врата, а сега той не се осмели да попита.

Бахранк натисна ключа за отвора му. Вонята от улицата незабавно се усили и стана почти непоносима. Забелязвайки колебанието му, водачът нареди отсечено:

— Тръгвай бързо!

Разтърсен от нещо като обонятелен шок, агентът се озова на улицата, превръщайки се веднага в прицел на многобройни подозрителни очи. Гледката на отдалечаващия се бронетранспортьор означаваше прекъсване на последната връзка със Съюза на Разума и всички онези познати неща, които можеха да го защитят. Никога през живота си Маккай не се беше чувствал толкова самотен.

След залез слънце заваля приятен дъжд, който продължи до тъмно, а после вятърът от клисурата разнесе дъждовните облаци от небето. Сега въздухът бе сякаш кристален, по улиците се появиха локви от стичаща се от корнизите вода. Дори вездесъщата смрад на Развъдниците се поразсея и жителите на Чу започнаха да проявяват признаци на хищническо безгрижие, кръстосвайки града.

Докато пътуваше към главната квартира в брониран военен мобил, придружен само от най-доверените си гауачини, Броей усети чистия въздух, макар в същото време да си мислеше за рапортите, които го бяха принудили да напусне незабавно Хълмовете на Консисторията. Когато влезе в съвещателната зала, той видя, че Гар е вече там, застанал с гръб към тъмния прозорец, който гледаше към скалистите възвишения на изток. Запита се от колко ли време стои там. Гауачинът и хуманоидът не си размениха дори бегъл поглед — поредният симптом за растящата бездна между двата вида. И двамата вече бяха прочели онзи тревожен доклад за убийството на двоен агент хуманоид при обстоятелства, които насочваха следата към Броей.

Той тръгна към председателското място на масата за конференции, чукна шифта на комуникатора си и се обърна към екрана, предназначен специално за него.

— Съберете Консисторията и се пригответе за съвещание.

Отговорът дойде като изопачено бръмчене, процеждащо се през модификаторите и коничния заглушител. Гар, застанал в другия край на залата, не долови никакъв сигнал сред шумовете от комуникатора.

Докато чакаше членовете на Консисторията, Броей седна пред комуникатора, повика един свой помощник Гауачин и му заговори тихо с глас, видоизменен от коничния заглушител.

— Започнете превантивна проверка на позициите на всички хуманоиди, които могат да крият опасност за нас. Използвайте план „Д“.

Броей хвърли поглед към Гар. Устата на хуманоида помръдна беззвучно. Явно бе вбесен от коничния заглушител и неспособността си да разбере какво точно прави Броей. Гауачинът продължи да говори на помощника си.

— Искам специалните части да бъдат разгърнати, както ви казах по-рано… Да…

Гар многозначително му обърна гръб и втренчи поглед в нощта.

Разговорът между Броей и помощника му продължи.

— Не! Трябва да включим дори и хуманоидите в това съвещание. Да, рапортът, който Гар е изготвил за мен. Аз също получих тази информация. Възможно е и други хуманоиди да се разбунтуват и да изтласкат гауачините от съседните квартали, а след това ще последват и репресии. Да, и аз си помислих същото, докато четях сводката.