Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Броей въздъхна.

— Ние отдавна работим заедно, Гар. Човек с твоята власт, който е започнал пътя си от Периферията и е минал през Развъдниците…

Гар разбра. Току-що Броей му бе казал, че подозренията му са засилени. Между тях никога не бе имало истинско доверие, но този път ставаше дума за нещо различно — нито един от двамата не говореше открито, в думите им нямаше нищо определено или категорично и въпреки това всичко бе ясно. Това вече не беше лукавство, а чисто и просто досейдийски начин на общуване.

Известно време Гар не знаеше какво да предприеме. Възможността да се стигне до подобна ситуация винаги бе съществувала, но дългото запазване на това статукво бе приспало бдителността му, вкарвайки го в опасна зависимост. Трия бе най-важният му коз. Той се нуждаеше от нея именно сега, но в този критичен момент пред дъщеря му стояха далеч по-важни задачи.

Гар си даваше сметка, че ще се наложи да форсира плановете си, призовавайки всички свои подчинени и подвластни. Вниманието му бе привлечено от шума на многобройните забързани стъпки по външния коридор. Навярно нещата се развиваха по-устремно, отколкото бе очаквал.

Той стана и погледна разсеяно през прозореца към стръмните скали на Периферията, очертани върху нощното небе като тъмни силуети. Чакайки Броей, бе наблюдавал спускането на мрака и малките оранжеви точици светлина — огньовете на Периферията. Гар познаваше тези огньове, познаваше вкуса на храната, която се готвеше на тях, познаваше убийствената монотонност, властваща над живота в ония райони. Може би Броей си мислеше, че ще избяга отново там? Не, той разполагаше с друга алтернатива и Електорът щеше да се изненада, когато научи за нея.

— Сега трябва да тръгвам — отсече Броей. Изправи се и се заклатушка към вратата. Всъщност думите му трябваше да бъдат изтълкувани по следния начин: „Не искам да те заваря тук, когато се върна.“

Гар продължи да се взира през прозореца. Изглеждаше потънал в някакъв яростен блян. Защо се бавеше рапортът на Трия? В залата влезе един от помощниците на Броей, гауачин, и започна да прелиства документите в края на масата.

Тази погълнатост на Гар продължи не повече от пет минути. Малко по-късно той сякаш дойде на себе си, обърна се и излезе от стаята.

Изваден от равновесие заради онова, което бе убеден, че трябва да направи, Гар зави наляво и закрачи по коридора към стаята, където знаеше, че ще намери Броей. Трима гауачини с лентите на отдела за сигурност го последваха, но без да му попречат. Вратата се охраняваше от други двама, но и те се поколебаха да го спрат. Електорът, който не бе очаквал Гар да го потърси, не бе дал никакви конкретни разпореждания. Именно на това разчиташе и той самият.

При влизането му Броей обясняваше нещо на група гауачини, надвесен над маса, отрупана с карти. Под жълтото сияние на осветителните тела върху картите играеха променливи сенки, докато приведените помощници си водеха бележки. Неочакваната визита свари Електора неподготвен.

Гар заговори, преди Броей да успее да го отпрати:

— Ти все още имаш нужда от мен, за да не направиш най-голямата грешка в живота си.

Другият се изправи без да пророни дума, но поканата към Гар да продължи бе очевидна.

— Джедрик си играе с теб и те използва като свое оръдие. Вършиш тъкмо онова, което тя иска.

Броей изпухтя. Последвалото свиване на рамене вбеси Гар.

— Днес, когато дойдох тук, Броей, аз взех определени предпазни мерки, в случай че решиш да упражниш насилие над мен.

Отново влудяващото гауачинско свиване на рамене. Всичко това бе толкова банално. Интересно докога този посредствен хуманоид ще бъде жив и на свобода?

— Ти никога няма да разбереш какво съм направил за да се подсигуря срещу теб — продължи Гар. — Не съм подвластен на никакви наркотици. Аз съм предпазлив човек, Броей, и естествено разполагам с няколко начина да умра, преди твоите специалисти по болката да победят разсъдъка ми. Направих всичко, което можеш да предположиш, че ще направя… и нещо повече. Нещо което сега на всяка цена трябва да узнаеш.

— Аз също съм взел предпазни мерки, Гар.

— Разбира се. И допускам, че не зная какви са те.

— Какво предлагаш тогава?

Гар се изсмя тихо и с трудно подтиснато злорадство.

— Моите условия са ти известни.

Броей завъртя няколко пъти глава, жест, присъщ най-вече на хуманоидите.

— Да си поделим властта? Изненадваш ме, Гар.

— Предстоят ти още по-големи изненади. Не знаеш какво всъщност съм направил.