Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— И какво е то?

— Не е ли по-добре да обсъдим това някъде другаде?

Броей обиколи помощниците си с поглед и им махна да напуснат.

— Ще говорим тук.

Гар изчака затварянето на вратата след последния от помощниците на Броей.

— Навярно знаеш за фанатичните убийци, които сме подготвили в анклавите на хуманоидите.

— Ние можем да се справим с тях.

— При подходяща мотивация фанатиците умеят да пазят големи тайни, Броей.

— Несъмнено. Да не би сега да се каниш да ми разкриеш една такава тайна?

— В продължение на години моите фанатици живяха с намалени дажби, съхранявайки и изнасяйки остатъка в Периферията. Сега ние разполагаме с мегатонове храна. Имаме и цяла една планета, където да скрием запасите си, така че никога да не ги намерите. Всичката тази храна е от Чу, до последното късче, и ние ще…

— Друг град!

— Нещо повече. Ние притежаваме всички оръжия, които са в арсенала на Чу.

Гръдните кухини на Броей почти позеленяха от гняв.

— Значи ти никога не си се отказвал от Периферията?

— Родените там не могат да я забравят.

— След онова, което Чу направи за теб…

— Доволен съм, че не ме обвини в богохулство.

— Но ние имаме мандат, даден ни от Боговете на Воала!

— Разделяй и владей, продължавай да разделяш и владей още по-безусловно, разсечи обществото на късове и властвай абсолютно.

— Не това имах предвид. — Броей на няколко пъти си пое дълбоко въздух и възвърна спокойствието си. — Един град и само един град. Това е нашият мандат.

— Но другият град ще бъде построен.

— Наистина ли?

— Ние изкопахме подземните цехове на фабрики, за да си подсигурим оръжия и храна. Ако посегнеш на нашите хора в Чу, ще те нападнем отвън, ще разрушим стените ти и…

— Какво е твоето предложение?

— Оказване на съдействие за разделянето на двата вида, един град за гауачините и един за хуманоидите. Какво ще правите в Чу си е ваша работа, но мога да ти кажа, че ние от новия град ще премахнем Демопола и неговата аристокрация.

— И ще издигнете нова?

— Може би. Моите хора са готови да умрат за нашата обща цел — свободата. Телата ни няма да принадлежат повече на Чу!

— Значи затова всичките ти фанатици са родени в Периферията.

— Виждам, че още не разбираш, Броей. Моите хора не просто са родени в Периферията; те са готови и дори изпълнени с желание да умрат за своята мечта.

Броей се замисли. Това бе труден казус за един гауачин, чиято неспокойна, заради Гралуза, съвест винаги се трансформираше в дълбоко уважение към стремежа за оцеляване. Съзираше смисъла в думите на Гар и в съзнанието му изплува образът на вълни от човешка плът, стоварващи се върху всяка сграда, нехаейки за болката, смъртта и оцеляването. Те наистина можеха да превземат Чу. Мисълта за безчетните и готови на саможертва пришълци от Периферията го изпълни с дълбока тревога. За да я прикрие, бе необходимо желязно самообладание. Не се съмняваше ни най-малко в думите на Гар. Друго и не можеше да се очаква от този мършав перифер. Но защо му разкриваше всичко това именно сега?

— Джедрик ли ти заповяда да ме подготвиш за…

— Джедрик не е част от нашия план. Тя усложнява нещата, но разпалваният от нея конфликт може да послужи по-добре на нас, отколкото на теб.

Броей претегли тези думи, съпоставяйки ги с онова което знаеше за Гар, и реши, че хуманоидът до известна степен има основание. Главният въпрос обаче все още оставаше без отговор.

— Защо?

— Аз не съм готов да пожертвам хората си — рече Гар.

Това звучеше донякъде правдоподобно. Съветникът му бе доказал многократно, че е способен да взима трудни решения. Но без съмнение сред неговите орди от фанатици имаше опитни воини, които той предпочиташе да не губи… все още не. Да, това бе мисловният модел на решението му. А Гар вероятно познаваше и дълбокото уважение към живота, което се раждаше в гърдите на един гауачин след безумието около подбора на малките. Гауачините също можеха да взимат кървави решения, но вината… о, вината… Гар разчиташе именно на това чувство за вина. И може би възлагаше на него прекалено големи надежди.

— Предполагам, не очакваш от мен да взема открито и активно участие в твоя проект за град в Периферията?

— Ако не активно, то пасивно.

— И настояваш да си поделим управлението на Чу?

— Временно.

— Изключено!

— По същество, ако не формално. Не е задължително да се дава гласност.

— Ти си мой съветник.

— Нима искаш да разпалиш война между нас, а в това време Джедрик да дебне в очакване, възползвайки се от всеки неуспех?