Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Аз не го смятам за мой учител, но зная, че е научил много за нашия морален кодекс.

— А какво би направила, ако ти кажа, че той е един от твоите учители?

Тя отново впери поглед в него.

— Бих ревизирала мнението си за Маккай… и за теб също.

Арич си пое дълбоко въздух.

— И въпреки това, ти трябва да го опознаеш — все едно, че си живяла в собствената му кожа. Иначе ще ни провалиш.

— Няма да ви проваля. Зная защо избрахте точно мен. Дори и Маккай ще научи това след време. Той няма да се осмели да пролее кръвта ми на Съдебната арена или да ме опозори публично. Ако стори някое от тези неща, половината рийвска общност ще тръгне по петите му, милиони челюсти ще копнеят за неговата смърт.

Арич поклати бавно глава.

— Кейланг! Не чу ли, когато Маккай ти каза, че трябва да смениш рийвската си кожа?

Тя се бе подчинявала твърде дълго на волята му и сега Арич забеляза онези почти неуловими признаци, които обещаваха скорошен гневен изблик: потрепване на челюстите, напрежение в разклонените крайници за придвижване.

Малко по-късно Кейланг каза:

— Какво означава това, учителю?

— Ще бъдеш натоварена със задачата да се превърнеш във втори Маккай, подчинявайки се на Гауачинскчя Закон. Той се адаптира! Не си ли го забелязала? Способен е да те победи — и теб, и нас — по такъв начин, че цялата рийвска общност да го обсипе с хвалебствия за победата му. Това е недопустимо. Залогът е твърде голям.

Кейланг трепна, появиха се и други признаци на раздразнение.

— Но аз съм рийв.

— Когато излезеш на Съдебната арена, повече не можеш да бъдеш рийв.

Тя си пое въздух на пресекулки и уталожи емоциите си.

— Ако заприличам прекалено много на Маккай, не се ли страхуваш, че мога да се разколебая, когато дойде моментът да го убия?

— Маккай не би се поколебал.

Кейланг се замисли над думите му.

— Следователно има само една причина да ме изберете за тази задача.

Арич я изчака да се доизкаже.

— Ние, рийвите, сме най-добрите във вселената, що се отнася до това да вникнем в поведението на другите — било то открито или прикрито.

— И не се осмелявай да разчиташ на предполагаеми задръжки, каквито той може да няма!

След дълго мълчание Кейланг каза:

— Ти си по-добър учител, отколкото предполагах. Може би си по-добър, отколкото дори самият ти предполагаш.

Докато се обличаха под бледата утринна светлина, проникваща през единствения прозорец, Маккай реши да разбере какво има предвид Джедрик, когато му каза, че ще бъде негов учител.

— Ще отговориш ли на евентуални мои въпроси за Досейди?

— Не.

Какво искаше да скрие от него? Отговорът дойде веднага: онези области, в които се чувстваше силна и от които черпеше власт.

— Ще се почувства ли някой обиден за това… че правихме секс?

— Да се почувства обиден? Защо трябва някой да се почувства обиден?

— Аз не…

— Отговори на въпроса ми!

— Защо трябва да отговарям на всеки твой въпрос?

— За да останеш жив.

— Ти знаеш вече всичко, което можех…

Джедрик подмина оправданието му.

— Значи хората от твоя Съюз на Разума понякога негодуват, когато разберат за сексуалните връзки на другите. В такъв случай те не знаят как да използват секса, за да печелят власт.

Маккай примигна. Нейният бърз и светкавичен анализ имаше направо опустошително въздействие.

Тя се взря дълбоко в очите му.

— Какво би правил без мен, Маккай? Още ли не си разбрал, че онези, които са ти възложили тази задача, са те изпратили тук на смърт?

— А може би не са изключвали възможността да оцелея по някакъв начин?

Джедрик претегли думите му. Да, тя също бе решила да помисли над това по-късно. И наистина, възможно беше Маккай да има скрити качества, които въпросите й не бяха успели да разбулят. В момента обаче я дразнеше мисълта, че не знае достатъчно за Съюза на Разума, за да подложи това на проверка. Точно сега времето беше неподходящо. Неговият отговор я бе смутил. Струваше й се, че всяка възможна стъпка вече е била предрешена от сили, за които не знае почти нищо. Водеха я за носа, може би точно както тя водеше Броей… или както тези загадъчни гауачини от Съюза на Разума очевидно водеха Маккай… клетия Маккай. Тя се отказа от тези разсъждения като безплодни. Явно трябваше веднага да се заеме със скритите таланти на агента. Всичко, каквото откриеше, щеше да хвърли светлина върху неговия Обединен Разум.