Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Нещо друго?

— Те са ужасно млади. Трябва да назначиш няколко опитни офицери, които да обуздават опасното им безразсъдство.

— Да, погрижих се вече за това. От днес нататък, Маккай, всяка сутрин ще идваш с мен за около час. Наблюдавай обучението, но не се бъркай. Докладвай ми за впечатленията си.

Той кимна. Смяташе, че й е полезен; очевидно бе избрал вярната посока. Но тъй или иначе, това беше идиотско начинание. Тия безумни деца притежаваха оръжия, които можеха да направят от Досейди необитаема планета. В действията им се забелязваше и някаква атавистична приповдигнатост. Маккай не можеше да се изненада от това. Човешката психика беше склонна бързо да откликва на масовото насилие, както и на всяка друга принуда. Това явно бе свързано със сексуалността на хуманоидите, възбуда, произлизаща от най-примитивни времена.

Джедрик продължаваше да върви.

— Не се отдалечавай от мен.

Сега те се изкачваха по една вътрешна стълба и докато подтичваше след нея, Маккай установи, че мислите му се връщат непрекъснато към модифицирания лъчемет в ръцете на онази жена. Скоростта, с която бяха създали по-голям модел,беше изумителна. Още едно потвърждение, че страховете на Арич са основателни.

Когато стигнаха до края на стълбите, Джедрик почука кратко на една врата. В отговор се чу мъжки глас:

— Влез.

Вратата се отвори и Маккай се озова в малка празна стая с портал в дъното, който водеше към по-широко осветено помещение. Оттам долитаха нечии гласове, достатъчно тихи, за да бъдат неразбираеми. Малката стая бе обзаведена с ниска маса и пет неугледни стола. Нямаше никакви прозорци, но матираните абажури на тавана хвърляха светлина без сенки. Върху масата бе разстлан голям лист хартия с цветни графики.

Шумолене на някаква тъкан насочи вниманието на Маккай към портала. В стаята влезе ниска стройна жена с бяла блуза, посивяла коса и тъмни проницателни очи на човек, свикнал да заповядва, а след нея се появи малко по-висок мъж също с бяла блуза. Ако не беше лъскавочерната му коса, той би изглеждал по-възрастен от жената. Погледът му също бе заповеднически. Жената заговори:

— Извинявай, че се забавихме, Джедрик. Променяхме групирането на силите. В момента Броей не знае къде бунтовете могат да се трансформират в мащабни военни действия.

Унизителното раболепие в гласа й изненада Маккай. Тази жена се смяташе за много по-нископоставена от Джедрик. Мъжът възприе същия тон, посочвайки столовете.

— Седнете, моля. На тази карта е показано окончателното разположение на силите.

В момента, когато жената се извърна към него, Маккай долови остра, силна и донякъде позната миризма. Беше я усетил на няколко пъти, докато минаваха през Развъдниците. Жената продължи да говори, а в това време Джедрик и Маккай се настаниха на столовете.

— Това не е неочаквано. — Тя посочи скицата върху листа хартия.

Мъжът до нея се намеси.

— Ние вече на няколко пъти ти споменахме, че Трия е готова да премине на наша страна.

— От нея можем да очакваме само проблеми — отвърна Джедрик.

— Но Гар…

Оспорването дойде от страна на жената, ала Джедрик я прекъсна.

— Зная, Гар прави всичко, каквото тя му каже. Дъщерята ръководи бащата. Той мисли, че тя е най-изумителното нещо, което се е появило на този свят, и че е способна…

— Нейните качества не са предмет на този разговор — подметна мъжът.

Жената заговори още по-пламенно.

— Да, именно нейното влияние върху Гар…

— Нито един от тях не може да предвиди ходовете ми — рече Джедрик, — а аз предвидих техните.

Мъжът се наведе над масата, доближавайки лицето си до това на Джедрик. Изведнъж Маккай почувства в него един огромен и опасен звяр — опасен, защото действията му никога не можеха да бъдат изцяло предвидими. Докато говореше, ръцете му потрепваха.

— Ние ти разказахме подробно за всички наши разкрития, всеки наш източник, всяко наше заключение. Да не би сега да искаш да кажеш, че не споделяш нашата преценка…

— Вие не разбирате ситуацията — отвърна Джедрик.

Жената се отдръпна назад. Миг по-късно тя кимна. Джедрик заговори отново:

— Не за първи път се налага да правя преоценка на вашите заключения. Изслушайте ме: Трия ще изостави Броей, когато тя стане готова, а не когато той стане готов. Същото ще се случи с всеки, комуто тя служи, дори и с Гар.

Мъжът и жената извикаха в един глас:

— Да изостави Гар?

— Трия служи единствено на Трия. Никога не забравяйте това. И особено, ако премине на наша страна.