Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Оцелелите през следващите два часа.

На третата сутрин след пристигането си Маккай се чувстваше така, все едно че е прекарал целия си живот на Досейди. Планетата го бе погълнала напълно.

Той стоеше сам в стаята на Джедрик, взирайки се разсеяно в неоправеното легло. От него се очакваше да подреди къщата преди завръщането й. Маккай знаеше това. Сега вече разбираше какви са причините за страховете на Арич. Гауачините от Тандалур наистина можеха да унищожат това място, макар да разбираха, че по този начин ще създадат една кървава бездна, в която всяко разумно същество ще таи най-дълбоките си страхове. Сега това бе очевидно. По-неясно беше как Бягащият клан очакваше той да предотврати взимането на чудовищното решение.

Загадките оставаха.

Маккай си представи Досейди като злокачествен организъм, пазещ ревниво тайните си от него. Тази планета беше враг на Обединения Разум, но агентът установи, че емоционално е на нейна страна, което пък беше предателство спрямо БюСаб, спрямо клетвата му на легум, спрямо всичко. Но не можеше да се пребори с това чувство, нито пък да го игнорира. На Досейди бяха живели само няколко поколения, ала и през този кратък период животът тук бе получил специфичен облик. Чудовищен? Да, ако човек държеше прекалено много на драгоценните си митове. Планетата Досейди би могла да бъде най-голямата очистителна сила в историята на Обединения Разум.

Цялата идея за Съюза на Разума бе започнала да му се струва отблъскваща. И гауачините на Арич. Гауачинските Закони? Тези проклети Закони!

В стаята на Джедрик бе тихо. Болезнено тихо.

Той знаеше, че по улиците на Чу се водят ожесточени сражения между гауачини и хуманоиди. Докато беше с Джедрик, през плацдарма пренасяха тичешком ранени бойци. След това тя му показа своя команден пост — стая от другата страна на коридора над клетката на Пчарки. Маккай стоеше наблизо и наблюдаваше действията й, сякаш Джедрик беше шоузвезда, а самият той — зрител. Представлението бе главозамайващо. Броей ще направи това и това. Броей ще издаде такава и такава заповед. И всеки път докладите потвърждаваха колко точно е предугаждала ходовете на своя противник.

От време на време Джедрик споменаваше имената на Гар и Трия. Той усещаше неуловимата разлика в отношението и към двете съставки на този тандем.

На втората вечер Джедрик бе събудила сексуалните му апетити вещо и деликатно. Тя го превърна в свой шепнещ роб, а след това се надвеси над него, подпряна на лакът, и се усмихна хладно.

— Виждаш ли, Маккай, и аз мога да играя твоята игра.

За негова изненада тези думи отключиха цял един пласт от съзнанието му, неподозиран дори от него. Стори му се, че е разгърнала живота му, за да го подложи на опустошително наблюдение.

И наблюдателят беше той !

Другите същества създаваха трайни връзки и направляваха действията си в съответствие със солидна емоционална основа. Но той беше продукт на БюСаб, гауачините… и на събитията в живота му. Ставаше все по-ясно защо гауачините бяха избрали именно него за тази задача.

Бях разнебитена личност и те са можели да ме прекроят, както пожелаят!

Е, добре, гауачините все пак щяха да се изненадат, когато разберат какво са създали. Досейди беше доказателство за това. Възможно бе дори да не подозират за новото лице на Маккай.

У него назряваше ожесточение, което навярно бе пуснало кълнове още преди години. Самотата в собствения му живот, заедно с пълната отдаденост на БюСаб, бяха достигнали връхната си точка при съприкосновението със самотата на тази окована планета. В душата му бе кристализирала невероятна смесица от чувства, а в ума му се раждаха нови и нови, нажежени до бяло мисли.

Власт!

Ах, ето какво означаваше да си досейдиец!

Той отклони погледа си от студената усмивка на Джедрик и придърпа завивките над раменете си.

Благодаря ти, нежни учителю.

Подобни мисли се лутаха в ума му и на другата сутрин, когато започна да оправя леглото в самотната стая. След като бе му открила себе си, Джедрик поднови интереса му към него самия; тъкмо бе заспал, когато тя го събуди, за да го обсипе с нови въпроси.

Въпреки мрачното си настроение, Маккай все още се чувстваше задължен да наблюдава поведението й от всевъзможни ъгли. Нищо на Досейди не беше прекалено абсурдно. Трябваше да си изгради по-ясна картина на това общество и неговите движещи сили.