Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Младият гауачин примигна. Маккай бе започнал разпита с толкова спокоен и общителен тон, че шокът от думите му дойде едва впоследствие. За изненадата на пленника говореше съвсем ясно гримасата му.

— Името, ако обичаш? — Тонът на Маккай бе все още спокоен и дружески.

— Гриник.

Думата бе произнесена с усилие.

Агентът помоли един от охраната за бележник и писалка и записа името му, добавяйки и неговата кланова принадлежност.

— Гриник от Дълбоководните Плувци — подхвърли той. — От колко време си на Досейди?

Гауачинът пое дълбоко въздух през гръдните си кухини и запази мълчание. Двамата войници от специалните служби изглеждаха озадачени. Разпитът не протичаше според очакванията им. Самият Маккай беше объркан. Все още не можеше да се отърси от изненадата, че е попаднал на гауачин със зле заличени кланови татуировки тук, на Досейди.

— Тази планета е малка — рече Маккай. — Вселената, от която ние двамата с теб идваме, е огромна и може да бъде жестока. Сигурен съм, че не си дошъл тук с намерението да умреш.

Скоро щеше да проличи дали Гриник е наясно със смъртоносния план на своите началници. Думите на Маккай можеха да бъдат тълкувани като лична заплаха, която не включва надвисналата над цялата планета опасност.

При все това младият гауачин се колебаеше.

Имаш ли съмнения, запази мълчание.

— Изглежда си получил съответната подготовка за този проект — продължи Маккай. — Но се съмнявам дали са ти казали всичко, което би трябвало да знаеш. Съмнявам се дори дали са ти съобщили някои изключително важни неща за ситуацията, в която се намираш.

— Кой си ти? — попита Гриник. — Как смееш да говориш за… — Той се прекъсна и погледна двамата рейнджъри зад гърба си.

— Те знаят всичко за нас — излъга го Маккай.

Почувства сладкото ухание на гауачинския страх — цветен аромат, на който бе попадал само няколко пъти през живота си. Двамата войници зад него също го доловиха и леко се усмихнаха — знаеха какво означава тази миризма.

— Твоите господари са те изпратили тук, за да умреш — рече Маккай. — Това може да им струва скъпо. Попита ме кой съм. Името ми е Йори Х. Маккай, легум от гауачинската адвокатура. Извънреден Саботьор и старши помощник на Джедрик, която скоро ще управлява целия Досейди. Заповядвам ти да говориш в името на гауачинския Закон. Отговори на въпросите ми, защото Законът е в опасност.

На гауачинските светове това бе най-могъщото средство да накараш някого да говори. Гриник беше потресен.

— Какво искаш да знаеш?

Изрече го с огромно усилие.

— Каква е мисията ти на Досейди. Какви инструкции си получил и кой ти ги даде?

— Ние сме двадесет души. Изпратени сме от Мрег.

Мрег! Свързаните с това име многобройни асоциации зашеметиха Маккай. Малко по-късно той нареди:

— Продължавай.

— Там, отвън, са още двама от двадесетте.

Гриник кимна по посока на вратата, очевидно застъпвайки се за съучастниците си.

— Какви инструкции сте получили?

— Да измъкнем хората си от това ужасно място.

— За колко време?

— Остават само… шестдесет часа.

Маккай издиша бавно въздуха от дробовете си. Значи Арич и компания го бяха отписали. Те явно възнамеряваха да елиминират Досейди.

— Къде са останалите от твоята група?

— Не зная.

— Вие, разбира се, сте били резервна команда, обучена и държана в готовност за тази мисия. Даваш ли си сметка колко зле сте били подготвени?

Гриник не отговори.

Маккай подтисна чувството си на отчаяние и погледна двамата рейнджъри. Досети се, че бяха довели точно този пленник, защото бе един от тримата недосейдийци. Това, разбира се, беше направено под диктовката на Джедрик. Много неща ставаха ясни благодарение на новите му сетива. Очевидно Джедрик доста бе притискала гауачините отвъд Стената на Бога. Тя все още не подозираше крайностите, до които бяха готови да стигнат, за да я спрат. Време беше да научи какъв фитил е възпламенила. Броей също трябваше да бъде известен. Особено Броей — преди да е изпратил и други самоубийци.

Външната врата се отвори. Подофицерът надникна в стаята и заговори от вратата:

— Ти беше прав за капана. Минирахме района, преди да се изтеглим. Пипнахме ги! Сега входът е подсигурен и всички наши хора са извън последната сграда.

Маккай сви устни и заповяда:

— Отведи пленниците при Джедрик. Предай й, че идваме.

В очите на подофицера трепна изненада.

— Тя знае.

Изглежда искаше да добави още нещо.