Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

На лицето на Хави се изписа злорадство.

— Сигурно е така, защото все още не се е стигнало до прехвърлянето.

— Прехвърляне?

— Не си ли разбрал още как Пчарки ще купи свободата си?

На Маккай му се стори, че губи почва под краката си.

— Какво искаш да кажеш?

— Той трябва да прехвърли твоята идентичност в тялото на Джедрик, а нейната — в твоето тяло. Струва ми се, че преди време тя искаше да опита същото с мен, но…

Хави сви рамене.

Новото досейдийско съзнание на Маккай сякаш експлодира. Ренегат! Замърсен! Размяна на тела! Този път заговори като обвинител:

— Ти си изпратен от Броей!

— Разбира се. — Отговорът прозвуча дръзко.

Маккай сдържа гнева си. Плетениците на Досейди вече не го объркваха така, както в началото. То беше като да сваляш пласт подир пласт от нечия маскировка. След всеки следващ очакваш да откриеш отговора. Но това е капан за непредпазливите, заложен от самата вселена. И именно тук беше най-голямата мистерия, а той мразеше мистериите. Някои хора твърдяха, че това е неотменна част от работата на агентите на БюСаб. Човек елиминира онова, което мрази. Ала всички загадки, с които се беше сблъсквал досега, бяха нищо в сравнение с мистериите на тази планета. Сега разбра нещо ново и за Джедрик. Беше почти сигурно, че пратеникът на Броей казва истината.

Пчарки бе проникнал в тайната на панспечите около прехвърлянето на идентичността. Той бе постигнал това, без да разполага с панспечи като експериментален обект, освен ако… тук се намесваше и историята на Трия. Техният експеримент с панспечите бе получил още по-фантастични очертания.

— Ще говоря директно на твоя кейлбански монитор — рече Маккай.

— На моя какво?

Беше толкова очевидна симулация, че Маккай само изсумтя и се наведе напред.

— Обръщам се директно към Арич. Погрижи се това съобщение да стигне до него без никакви грешки.

Очите на Хави станаха безжизнени. Той потръпна.

Маккай почувства мисловните пипала на кейлбана да проникват в собственото му съзнание, но ги отблъсна.

— Не! Ще говоря чрез твоя посредник. Чуй внимателно какво ще ти кажа, Арич. Съществата, които са създали тази ужасна планета, не могат да тичат достатъчно бързо и достатъчно дълго, за да избягат. Ако целта ви е да превърнете всички гауачини във вселената в обекти на насилие, значи действате правилно. Останалите видове, включително и в БюСаб, ще прибягнат до масово насилие, ако вие ги принудите да го направят. Идеята не е никак приятна. Но ако ти не се придържаш към собствения си Закон и свещените си задължения като довереник, ще бъдете и публично опозорени. Невинните гауачини, както и вие, чийто правен статус предстои да бъде решен — всички ще платите кървавата цена.

Хави сключи озадачено вежди.

— Опозорени?

— Те възнамеряват да изтрият Досейди от лицето на вселената.

Шофьорът се отпусна тежко върху облегалката на стола и впери очи в Маккай.

— Лъжеш.

— Дори и ти, Хави, можеш да прозреш истината. Аз ще те пусна да се върнеш при Броей. Кажи му какво си научил от мен.

— Това е лъжа! Те няма да…

— Говори сам с Арич.

Хави не попита „Кой Арич?“, а просто се надигна от стола.

— Ще го направя.

— Предай на Броей, че ни остават по-малко от шестдесет часа. На нито един от нас няма да бъде позволено да избяга, поне не на онези, които могат да устоят на изтриване на паметта.

— Онези от нас?

Маккай кимна, разсъждавайки на ум: Да, сега аз съм досейдиец. Сетне добави:

— Махай се оттук.

Подсмихна се, когато видя подофицерът да отваря вратата, точно когато Хави беше посегнал към нея.

— Изведете го — рече Маккай, сочейки Хави. — Идвам след малко.

Без да се интересува дали подофицерът е разбрал нареждането му, той затвори уморено очи. Въпросът за Мрег и двадесетте гауачини от Тандалур, изпратени да измъкнат хората му от тази планета, оставаше открит. Мрег. Името на митичното чудовище, което бе подложило първите примитивни гауачини на гибелно изпитание, залагайки на най-дълбоките им инстинкти.

Мрег?

Беше ли това код, или име на конкретен гауачин? Или може би ролята, която този гауачин изпълняваше?