Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Повечето от данните за тази симулация са отпреди началото на военните действия — рече Маккай. — Това е лишено от всякакъв смисъл. По-добре да помолим компютъра да ни пусне някакви красиви картинки. Защо не надникнем в паметта си? Може би някъде в съвместния ни опит с Броей…

Нечий смях отляво прекъсна мисълта му.

Твърде късно забеляза, че всяко кресло в залата имаше облегалка за ръката, настроена към симулативните модели. Присъстващите правеха точно онова, което им беше предложил, но по много по-сложен начин. Фигурите във фокуса бяха свързани към комбинираната им памет. Същата облегалка имаше и от дясната страна на Маккай. Изведнъж той осъзна колко нетактичен и празнословен изглежда в очите на тези хора. Не пилееха енергията си в излишни думи. Всеки, който го вършеше, според тях бе или малоумен, или зле подготвен… или не от Досейди.

— Този винаги ли съобщава очевидното?

Маккай се запита дали вече не е изгубил лейтенантския си пост и възможността да разследва загадката на Периферията, но… не, за това сега нямаше време. И все пак, трябваше да се опита да проникне в Периферията по друг начин.

— Той е нов — отвърна Джедрик. — Да си нов не означава задължително да си наивен, както би трябвало да знаеш.

Агентът постави дясната си ръка върху контролните уреди на облегалката. Ефектът беше моментален. Това приспособление приличаше на онези от Съюза на Разума, като без съмнение за модел бяха послужили входовете на Демопола. Той бавно промени изображението на Броей във фокуса, сетне натисна клавишите по-силно — увисналите челюсти, възлестите брадавици на мъжки гауачин. Накара образа да застине неподвижно.

— Колебаеш ли се? — попита Гар.

Вместо него отговори Джедрик.

— Причината е в знанието, което е донесъл със себе си. — Пръстите й заиграха по клавишите върху облегалката, прожекцията спря, осветлението в залата бе включено.

Маккай забеляза, че Трия я нямаше.

— Гауачините са евакуирали някъде жените си — рече той. — Сигурно не е трудно да разберем къде. Нареди на Трия все още да не предприема нападение срещу коридора на Броей.

— Защо да отлагаме? — попита Гар.

— Броей вече почти е евакуирал всички от коридора — отвърна Маккай.

Гар не се опита да скрие раздразнението си.

— Нито един от тях не е проникнал през онзи изход към Периферията.

— Не към Периферията — обади се Джедрик.

Сега всичко й стана ясно. Маккай й бе дал необходимата опорна точка. Време беше да го използва, както бе смятала още от самото начало. Тя го погледна.

— Двамата с теб имаме да свършим още нещо. Готов ли си?

Агентът не отговори. А и какъв ли можеше да бъде отговорът на един досейдийски въпрос? Толкова много неща оставаха неизречени на тази планета, че само роденият тук успяваше да се ориентира във всичко. За пореден път се почувства като плиткоумен пришълец, дете със съмнителен потенциал, попаднало сред нормални възрастни хора.

Джедрик стана и погледна към Гар.

— Предай на Трия да бъде в готовност и да чака следващи нареждания. Говори и с Броей. Използвай откритата линия. Сега твоите фанатици ще ни свършат чудесна работа. Дори само неколцина от тях да стигнат до комплекса с Гралузите, ще бъде достатъчно, както ще стане ясно и на Броей.

Маккай забеляза фамилиарно дидактичния й тон, докато даваше заповедите си на Гар. Беше причудливо балансиран начин на изразяване, който по-рано тя използваше при разговорите си с него самия. Джедрик се усмихна, когато видя, че е открил това.

— Да вървим, агенте. Нямаме много време за губене.

В продължение на почти цял час след закуската Арич наблюдаваше работата на Кейланг над аналоговия модел на Маккай. Тя правеше всичко възможно, смятайки, че е заложила честта си на рийв, и почти бе постигнала желаната от него върхова форма.

Кейланг бе разработила своя собствена симулативна ситуация — Маккай разпитва петима от гауачините на Броей. Друг гауачин бе влязъл при Маккай да се предаде, ръцете му бяха вдигнати, а пръстите разперени, за да се види, че ноктите са прибрани.

Аналогът на Маккай просто се опитваше да извлече някакво военно преимущество.

— Защо Броей предприе такова нападение?

От време на време аналоговият модел изчезваше от x-фокуса на симулатора.