Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Очевидно е действал по нейна заповед.

— Понякога си мисля, че досейдийците просто си играят с нас. Затова и им изпратихме Маккай.

Това се случи половин час преди Джедрик и Маккай да се озоват в коридора, който водеше към нейната квартира. Агентът, съзнавайки какви огромни усилия полага тя, за да скрие страшната си умора, я наблюдаваше внимателно. Досейдийката правеше всичко възможно, за да изглежда бодра и жизнена. Мислите й летяха неотклонно към бъдещия развой на събитията. Но никой не можеше да каже какво точно става в ума й. Маккай не се опита да наруши мълчанието. Имаше си свои собствени грижи.

Коя бе истинската Джедрик? Как смяташе да използва Пчарки? Можеше ли да й се противопостави?

След излизането от прожекционната зала те срещнаха по пътя си поредица от странни затруднения, сякаш преднамерено замислени да осуетят плановете им. Бяха взети всички мерки за бързото им придвижване: охраната бе предупредена, асансьорът — повикан, вратите — отворени. Но всеки път, когато решаваха, че пътят е чист, се появяваха спънки. Ако изключеше факта, че ги забавяха несъмнено важни неща, човек лесно можеше да си въобрази, че всичко това е конспирация.

Група гауачини на 7-и вход искаха да се предадат, но настояваха за преговори. Една от адютантките на Джедрик видя нещо нередно в ситуацията. Отправеното предложение я смущаваше и тя предлагаше да се обсъдя положението. Спря ги по средата на първия коридор, след излизането им от прожекционната зала.

Адютантката бе сравнително възрастна жена и на Маккай му се стори, че има далечна прилика с един рийв, лабораторен работник в БюСаб, който винаги бе проявявал подозрителност и дори враждебност към компютрите. Този рийв бе прочел всички налични исторически данни за еволюцията на подобни апарати и обичаше да напомня на слушателите си за свързаните с Демопола злоупотреби. Човешката история го бе въоръжила с многобройни доводи и аргументи като например периодическите бунтове срещу „поробването от страна на машините“. Веднъж той приклещи Маккай натясно.

— Погледни тук! Виж този надпис: „БВБИ“. Много стар надпис, който е бил окачен над един от вашите древни компютри. Всъщност е абревиатура: „Боклук Вход, Боклук Изход“. Разбираш ли? Те са знаели.

Да. Адютантката на Джедрик му напомняше този рийв.

Маккай се заслуша в думите й. Говореше хаотично и нито веднъж не се спря на нещо конкретно. Той не бе забравил за крайния срок на Арич и за умората на Джедрик; почувства как напрежението започва да го смазва. Информацията на адютантката беше точна, проверена и от други. Най-накрая Маккай не издържа.

— Кой е въвел тези данни в твоя компютър?

Неговото вмешателство я смути, но Джедрик се извърна в очакване на отговора й.

— Мисля, че беше Холджанс — отвърна адютантката. — Защо?

— Доведи го тук.

— Холджанс е жена.

— Така да бъде! Доведи я тук и проверете дали тя наистина е човекът, въвел данните.

Холджанс имаше изпито лице и дълбоки бръчки около блестящите очи. Косата й бе тъмна и къдрава, а кожата — почти с цвета на неговата собствена. Да, Холджанс беше въвела тези данни в компютъра, защото пристигнали по време на нейната смяна и тя решила, че са твърде важни.

— Какво искаш? — попита тя.

Това не беше проява на грубост, а просто досейдийска прямота. Наоколо ставаха важни неща. Не пилей времето си!

— Ти ли си видяла анализа на предложението на Купчините да се предадат?

— Да.

— Доволна ли си от него?

— Данните бяха въведени правилно.

— Не отговори на въпроса ми.

— Разбира се, че съм доволна.

Явно беше готова да се защитава срещу всяко обвинение за пропуск в работата и.

— Кажи ми, Холджанс — рече той, — ако искаш компютрите на гауачините да дадат неточни оценки, какво би направила?

Тя се замисли за миг, сетне примигна и погледна уплашено към Джедрик, която изглеждаше потънала в мислите си.

— Вижте, господине, ние имаме редовна филтрираща процедура за предотвратяване на…

— Именно! — отсече Джедрик. — Ако аз бях гауачин, не бих правила това точно сега.