Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Но Арич не бе предвидил какво може да се получи от формулата Джедрик плюс Маккай. Сега те споделяха една и съща мотивация и омраза.

Джедрик все още стоеше, подпряна на вратата, в очакване на отговора му.

— Кажи ми какво трябва да направя — рече той.

— Сигурен ли си, че си готов…

— Джедрик!

Стори му се, че вижда в очите й сълзи. И не че ги криеше, тя по-скоро се бореше с тях, след като дълго време ги беше сподавяла, без останалите да го забележат. Най-накрая успя да каже, сочейки с ръка:

— Таблото до леглото. Там има едно пневматично резе.

Към таблото бяха монтирани два блещукащи електрода с диаметър около два сантиметра. По тях пробягваха същите искри като при клетката на Пчарки. Бяха вертикални, с извивка под прав ъгъл на нивото на пояса, но при отварянето на таблото се завъртяха успоредно на пода — две блестящи ръчки на около метър една от друга.

Маккай се вторачи в тях. Почувства някакво стягане в гърдите. Ами ако се лъжеше в Джедрик? Можеше ли въобще да се вярва на който и да е досейдиец? Тази стая сега му се струваше позната като собствената му квартира или Главната Централа. Именно тук досейдийката му беше преподала някои от най-важните уроци. И въпреки това… той знаеше какво му се предлага. Ненужното тяло заедно с егото на донора се унищожаваха моментално. Защо?

— Ще получиш отговор на своя въпрос, когато свършим.

Типичният досейдийски маниер на общуване — неопределен, с многобройни алтернативи.

Той огледа стаята. Беше му трудно да повярва, че познава това място само от няколко дни. Вниманието му отново се насочи към блещукащите електроди. Пореден капан?

Разбираше, че губи скъпоценно време; трябваше вече да приключи с това. Но какво ли щеше да е, когато се озовеше в плътта на Джедрик и носи нейното тяло, както своето сега? Панспечите пренасяха егото от тяло в тяло. Но с донора се случваше нещо неописуемо, което те не желаеха да разкрият.

Разтреперан, Маккай пое дълбоко въздух.

Тъй или иначе, прехвърлянето трябваше да бъде извършено. Той и Джедрик споделяха една и съща цел. Заговорничката многократно бе имала възможност просто да избяга или да удължи живота си… именно по този начин, както сега разбираше, Броей бе използвал тайната на Досейди. Обстоятелството, че тя бе чакала някой си Маккай, го караше да й вярва. Последователите на Джедрик също й вярваха — а те бяха досейдийци. Ако той и Джедрик успееха да избягат, Арич щеше да се озове лице в лице с един далеч по-различен Маккай от онзи наивник, който преди няколко дни бе прекосил Периферията.

И все пак, изкушението оставаше. В това нямаше никакво съмнение. Махаш старото тяло и получаваш ново. А Периферията бе основният източник за суров материал; силни, гъвкави тела. Телата на оцелелите в онези условия.

— Какво трябва да направя? — попита той.

Усети ръката й върху рамото си и я чу да казва някъде до него:

— Ти си истински досейдиец, Маккай. Изумително.

Погледна и разбра колко много й е коствало да стигне от вратата дотук. Прихвана я през кръста и и помогна да седне на леглото, така че да достига електродите.

— Кажи ми какво да направя.

Тя втренчи поглед в металните пръчки и Маккай разбра, че основният двигател в нея бе яростта — ярост, насочена срещу Арич, въплъщението на „Х“, въплъщението на тяхната съзнателно обмислена участ. Той я разбираше. Разбулването на загадката Досейди остави съзнанието му празно, но по периферията на разсъдъка му се беше натрупал такъв гняв, какъвто не беше изпитвал никога през живота си. Ала той все още работеше за БюСаб. Досейди не биваше да стане причина за нови кръвопролития, гауачините трябваше да престанат да се крият зад вечните си оправдания.

Гласът на Джедрик прекъсна потока на мисълта му и той разбра, че тя споделя някои от опасенията му.

— Произлизам от стар род на еретици. Никой от нас не се е съмнявал, че Досейди е престъпление и че някой ден престъпниците ще получат възмездие.

Маккай почти изпъшка. Дано да не си има работа със стария блян за Месията! Не и това! Нямаше да играе тази роля, дори и заради Досейди.

Джедрик сякаш прочете мислите му. Навярно бе станало точно така, ако се вземеше предвид аналоговия модел, който тя носеше в главата си.

— Ние не сме очаквали героя, дето ще ни спаси. Знаехме, че който и да дойде, ще бъде също толкова несъвършен, колкото и останалите пришълци отвъд Стената на Бога. Ти беше тъй… тромав. Кажи ми, Маккай, коя е силата, която движи Досейди?