Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

В първия момент бе готов да отговори: „Властта“.

Тя забеляза колебанието му и го изчака.

— Властта да промениш условията си на живот — каза той.

— Караш ме да се гордея с теб.

— Но как разбра, че точно аз съм…

— Маккай!

Той преглътна и рече:

— Да, предполагам, че това е било най-лесното.

— Много по-трудно беше да схвана какви са твоите качества и да те превърна в досейдиец.

— Но аз бих могъл да бъда…

— Кажи ми как постигнах това, Маккай.

Разбираше, че тя го подлага на тест. Какво я бе убедило, че той е необходимият и човек?

— Бях изпратен тук, без Броей да разбере това.

— И не беше никак лесно. — Погледът и се стрелна към тавана. — От време на време се опитваха да ни подмамят. Хави…

— Компрометиран, омърсен…

— Ненужен. Понякога през очите на Хави гледа някой Друг.

— През моите очи гледам само аз.

— Това бе първото, което Бахранк ми докладва за теб.

— Но дори и преди…

— Да?

— Те са използвали Хави, за да ти съобщят за идването ми… а той ти е казал, че можеш да използваш моето тяло. До определен момент навярно е говорил истината. За теб не е било проблем да разгадаеш Хави! Колко ли умни са се почувствали! Планът им е изисквал да бъда уязвим… истински уязвим.

— Това беше първото нещо…

— …което откри за мен. — Той кимна. — Подозренията ми намират потвърждение. Спомням си за парите, които ми бяха дали. Бил съм просто примамка. Трябвало е да бъда елиминиран. Аз бях могъщ враг на твоите врагове.

— Те предизвикаха гнева ти и ти взе страната на справедливостта.

— Нима си забелязала и това?

— Маккай, толкова е лесно да се разгадаят мислите на човек като теб.

Толкова лесно!

— И оръжията, които донесох. Надявали са се да ги използвате и да се самоунищожите. Изводът…

— Щях да открия това, ако познавах Арич от първа ръка. Ти знаеше какво е намислил да прави с нас. Грешката ми беше, че взех страховете ти за чисто лични. По-късно…

— Губим ценно време.

— Безпокоиш се, че ще закъснеем?

Маккай още веднъж погледна блещукащите електроди. Каква беше тайната на Пчарки? Стори му се, че събитията прииждат към него като река и го поглъщат. Каква сделка бяха сключили всъщност Джедрик и Пчарки? Тя видя този въпрос, изписан на лицето му.

— Винаги сме знаели, че Пчарки е само оръдие в ръцете на Бога, който ни държи в плен. Ние наистина принудихме Бога — този кейлбан — да сключи с нас сделка. Смяташ ли, че не бихме забелязали, че енергията на онази клетка и на Стената на Бога е една и съща? Няма повече време за губене, Маккай. Трябва да проверим стойността на сделката.

— Добре, ще ти кажа, какво ме безпокои — рече Кейланг. — Има твърде много неща около този проблем, които не разбирам.

Тя седеше в една неголяма овална стая и наблюдаваше Арич, който плуваше в синкавите води на малкия си басейн. Главата му бе почти на едно ниво с тази на Кейланг. Отново бяха работили до късно през нощта. Тя разбираше причините за това — времето съвсем очевидно не достигаше, но специфичният гауачински привкус на обучението й я караше постоянно да си задава гневни въпроси.

Всичко тук бе толкова нетипично за света на рийвите!

Кейланг приглади робата върху дългото си тяло. Сега тя беше синя, от черния цвят на легумите я делеше само една крачка. По някаква случайност всичко около нея бе в тон с дрехата й: сините стени, синият таван, синият под и синият басейн на Арич.

Върховният Магистрат подпря брадичката си на ръба на басейна и каза:

— Трябва да ми зададеш няколко конкретни въпроса, преди да разсея недоумението ти.

— Ще се защитава ли Маккай или ще заведе дело? Симулаторът…