Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Едновременно: Маккай/Джедрик почувстваха тлеещото присъствие на Пчарки. Нещо в онзи ужасен контакт го бе тласнало по спиралата на собствената му смърт. В мига, в който Джедрик/Маккай осъзнаха това, старият гауачин умря. Смъртта му беше като затръшване на врата. Но преди туй през мозъците им прелетя пламтящото откритие, че Пчарки е бил сред инициаторите на експеримента Досейди.

Маккай откри, че го обгръща жива, дишаща плът, която изпраща сигнали до съзнанието му. Не беше сигурен дали това е тялото на Джедрик или неговото собствено, но и в двата случая то бе обособено, самостоятелно. Това бе тяло с човешка сетивност: вкусът на сол, миризмата на пот и всеприсъстващата воня на Развъдниците. Едната му ръка стискаше студения метал, а другата държеше ръката на близко човешко същество. Стичащата се по тялото пот правеше дланите хлъзгави. Почувства, че е изключително важно да разбере коя ръка чия е, но все още не бе готов за това. Съзнанието за самоличност, това ново Аз, и спомените от цял един живот изискваха пълно съсредоточаване.

Фокус: град в Периферията, който никога не е бил извън контрола на Джедрик, защото тя бе изпращала сигналите си до Гар и Трия изключително предпазливо; хората, под чиято власт бе Периферията, поколения наред бяха подготвяли появата на Джедрик. Тя беше биологично оръжие с единствена цел — Стената на Бога.

Фокус: любещите родители могат да тласнат детето си към смъртоносна опасност, ако знаят, че са направили всичко възможно, за да го подготвят за оцеляване.

Най-странното беше, че Маккай усещаше всички тези неща като спомени от собствения си живот.

„Аз направих това.“

Почти същите усещания измъчваха и Джедрик.

Чие е това тяло?

Ето в какво се състоеше обучението на един агент на БюСаб. Умно… почти адекватно. Сложни и до голяма степен нови за нея неща, но защо те никога не получаваха завършен вид?

Тя проследи разговорите с Арич и Кейланг. Добре замислен тандем. Причината за избора на Кейланг и отредената й роля изглеждаха очевидни. Колко наивно! Джедрик се почувства свободна да изпита съжаление към Кейланг. До този момент не познаваше това чувство в чист вид.

Фокус: Маккай наистина я обичаше. Наслади се на това усещане за близост в сложния контекст на Обединения Разум. Потокът от неподправени емоции я замая. Емоции, които не трябваше да бъдат обуздавани!

В този съзидателен обмен се раждаше интимност, чиста сексуалност без задръжки.

Маккай, долавяйки развеселеността на Джедрик, когато Трия я беше попитала дали възнамерява да има деца от него, откри, че го завладява придирчив мъжки еротизъм и разбра, че все още носи спомените от старото си тяло.

Джедрик установи колко дълго време Маккай бе търсил жената, която да го допълни, и предишното й весело настроение се превърна в желание именно тя да поеме тази роля. Извръщайки се към него, пусна матовия електрод, който бе блещукал по време на контакта с Пчарки, и откри, че се намира в плътта на Маккай, съзирайки собствените си очи.

Маккай ахна, когато видя своя огледален образ.

Внезапният шок ги запрати обратно в познатата им плът: Маккай стана мъж, Джедрик жена. В същия миг те разбраха, че трябва да проучат това явление… назад… и напред. Еротизмът бе забравен заради новата игра.

— Ние можем да бъдем пол или тяло всеки път, когато пожелаем.

Това беше нещо отвъд тапризиотите и кейлбаните, нещо далеч по-изтънчено от панспечийското приплъзване от тяло в тяло.

Разбраха откъде идва този дар точно когато се отпуснаха в леглото, доволни да бъдат в познатата си плът за известно време.

Спящото чудовище.

Това бе подарък, обвит с бодлива тел — нещо, което любящите родители биха дали на детето си, виждайки, че е дошло време за този урок. И все пак, двамата се чувстваха по-силни, съзнавайки, че черпят енергия от един източник без граници.

Силно почукване по вратата прекъсна споделения им блян.

— Джедрик! Джедрик!

— Какво има?

— Броей е. Иска да разговаря с Маккай.

Джедрик погледна Маккай, знаейки, че няма тайни от него; освен това деляха един общ интелект. Те се разбраха без думи и тя заговори от името на двамата:

— Каза ли защо?

— Джедрик…

Джедрик/Маккай познаха гласа на един доверен адютант и доловиха съдържащия се в него страх:

— …все още няма обед, а слънцето е изчезнало. Бог е спрял слънцето!

— Те са ни запечатали…

— …за да скрият последната експлозия.

Отвори вратата и видя пред себе си уплашения адютант.