Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Къде е Броей?

— Тук… в твоя команден пост. Дойде сам, без ескорт.

Джедрик се обърна към Маккай.

— Ти ще говориш от наше име.

Броей чакаше близо до позиционното табло в стаята на командния пост. Няколко хуманоиди стояха недалеч от него, готови да блокират всяко подозрително движение. Той се обърна при влизането на Джедрик и Маккай. Очакванията на агента се потвърдиха — тялото на Електора наистина бе натежало от размножителни сокове — състояние, в което един гауачин се чувстваше неловко.

— Какви са условията ти, Маккай?

Гласът му беше гърлен, а дишането — тежко.

Чертите на Маккай останаха безизразни като на истински досейдиец, но помисли: Броей смята, че аз съм причината за този мрак. Наистина е ужасен.

Преди да заговори, погледна застрашителната тъмнина зад прозорците. Познаваше този гауачин от прецизния аналогов модел на Джедрик. Броей беше интригант, почитател на изтънчеността, обграждащ се със себеподобни. Професионален сплетник, зад чиято маска се криеше самобитен досейдийски манталитет. Никой не можеше да проникне в неговия кръг, без да притежава такава нагласа. Всички други оставаха отвън, те бяха посредствената маса. Пред Маккай стоеше върховното постижение на Досейди, една истинска дестилация, почти толкова хуманоид, колкото и гауачин, защото без съмнение в миналото бе носил и човешко тяло. Но по произход със сигурност беше гауачин.

— Значи успя ме да откриеш — рече Маккай.

— За щастие!

Лицето на Броей се проясни. Не бе очаквал толкова досейдийски подход, сведен до лишени от емоции съществени елементи.

— За нещастие — отвърна Маккай. — Ти нямаш никаква опорна точка, за да водиш преговори. В скоро време ще се случат определени неща. Вариантите са три: ще се подчиниш доброволно, ще бъдеш принуден да го направиш или ще действаме без теб.

Умишлено го тласкаше в определена посока, избирайки недосейдийски форми за оказване на въздействие, за да намали противопоставянето помежду им. В очите на Броей това щеше да бъде най-голямото доказателство, че агентът идва отвъд Стената на Бога и че мракът, забулил слънцето, е нищо в сравнение с действителните му възможности.

Броей се поколеба и сетне зина:

— Е?

Този единствен звук отекна във въздуха с безброй нюанси: в него се съдържаше цял монолог, загатване за пропаднали надежди, тъга по изгубено могъщество… и въпреки това сдържаният и изтънчен почерк на властника бе съвсем очевиден. Досейдийските обертонове правеха звука по-красноречив от свиване на рамене, по-съдържателен от целодневни преговори.

— Въпроси? — попита Маккай.

Очевидно изненадан, Броей погледна към Джедрик. Създаваше се впечатлението, че той отправя към нея молба: Ние двамата с теб сме досейдийци, не е ли така? Този пришълец дойде тук с грубите си маниери и скандалната си непроницателност. Как да говориш с такъв човек? Електорът наистина се обърна към Джедрик:

— Нима аз вече не съм декларирал своята готовност да се подчиня? Дойдох сам, и…

Тя поде мисълта на Маккай.

— В нашата ситуация… има някои определени особености.

— Особености?

Мигателната ципа на Броей се затвори за миг. Джедрик позволи в гласа й да се прокрадне известно объркване.

— Някои от деликатните моменти в положението на Досейди трябва да бъдат пренебрегнати. Сега ние, всички ние, трябва да се молим коленопреклонно… и да знаем, че имаме работа с хора, които не говорят, както ние говорим, и не действат, както ние действаме…

— Да. — Броей кимна към прозореца. — Това са онези със забавеното умствено развитие. И именно затова сме в опасност.

Електорът гледаше нагоре, сякаш се взираше през етажите. Пое си шумно и дълбоко въздух.

— Да.

Отново дума с многобройни нюанси. Създателите на Небесния Воал бяха в състояние да унищожат една цяла планета. Следователно Досейди и всичките му обитатели трябваше просто да се подчиняват. Само досейдиец можеше да приеме този факт толкова бързо, без излишни въпроси, а Броей беше досейдиец в най-висша степен.

Маккай се обърна към Джедрик. Тя можеше да предвиди думите му, но все пак го изчака.

— Кажи на хората си да преустановят всякакви нападения.

Сетне погледна Броей.

— Същото направи и ти.

С нескрито учудване Електорът отклони погледа си към Джедрик, сетне отново към Маккай, но се подчини.

— Кой комуникатор да използвам?