Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Тя посочи превключвателя с ръка.

— Това е само сигнално реле — каза телохранителят. — Тук няма бомба.

Трия остана мълчалива, изчаквайки момента, когато мъжът пред нея ще бъде обсебен напълно от собствените си съмнения.

Постовият преглътна.

— Какво искаш…

— Или се присъедини към нас, или ще умреш.

Той отмести поглед към придружителите й. Такива неща се случваха често в Развъдниците и не толкова често тук по склоновете, които водеха към възвишенията. Пазачът явно нямаше пълна информация кого точно пази. Но имаше ясни инструкции и сигнално реле, с което трябваше да бие тревога при евентуални нападения. Други бяха хората, натоварени със задачата да направят онези по-неуловими разграничения, истинските решения. Това бе слабото място на тази сграда.

— Да се присъединя към кого? — попита той.

В гласа му имаше пресилена войнственост и тя разбра, че е в ръцете й.

— Към своя собствен биологичен вид.

Тези нейни думи сякаш приковаха притъпения му мозък към някакви първични страхове. Той знаеше какво трябва да направи: да отвори ръката си. По такъв начин аларменото устройство в контактния превключвател щеше да бъде обезвредено. Ако направеше това по свое собствено желание, може би нямаше да бъде убит. Пазачът все пак реши да отвори дланта си, но с големи колебания, защото не беше сигурен какъв точно ще бъде ефектът. Можеше да се окаже, че устройството в ръката не е просто сигнален предавател. Ами ако е бомба? Дълги часове този въпрос го беше измъчвал.

— Ние ще бъдем добри към теб — каза Трия.

Тя дружески постави длан върху рамото му, давайки му възможност да почувства пълния ефект на нейния мускус, и в същото време протегна другата си ръка, за да му покаже, че не е въоръжена.

— Демонстрирай на моя придружител как се борави с това устройство.

Един от младите мъже пристъпи напред.

Телохранителят му показа как се работи с апарата, обяснявайки бавно и тромаво, и сетне му го подаде.

— Лесно е, щом веднъж му хванеш цаката.

След като нейният човек бе уловил здраво релето, Трия дръпна ръката си от рамото на пазача и докосна сънната му артерия със скритата в нокътя й отровна игла. Телохранителят успя само да изпъшка с широко отворени от изумление очи, преди тялото му да се подкоси на земята, освобождавайки се от прегръдката й.

— Бях добра към него — рече Трия.

Придружителите й се ухилиха. Постепенно човек свикваше с тези нейни странности. Те издърпаха тялото така, че да не се вижда, и го напъхаха в нишата, а младият мъж със сигналния превключвател зае мястото до вратата. Останалите се понесоха към вътрешността на сградата, пазейки Трия с телата си. Цялата операция отне по-малко от две минути. Всичко вървеше гладко и това бе в реда на нещата.

Вестибюлът и ярко осветените коридори бяха празни.

Чудесно.

Агентът й в тази сграда заслужаваше повишение.

Отказаха се от асансьора и тръгнаха по стълбите. От крайната им цел ги делеше само един етаж. Коридорът на горния етаж също бе празен. Трия ги поведе към съответната врата и си послужи с ключа, който й бе дал нейният агент. Вратата се отвори безшумно и те влетяха в стаята.

Вътре транспарантите бяха дръпнати и нямаше никакво изкуствено осветление. Хората й заеха места до входа и покрай двете странични стени. Предстоеше най-опасният момент.

През малките процепи, където транспарантите не покриваха напълно южния прозорец, проникваше светлина. Трия различи смътните очертания на мебели, легло с тъмна изпъкналост върху него.

— Джедрик? — шепот.

Краката иа Трия докоснаха някаква мека тъкан, пантоф.

— Джедрик?

Пищялът й се опря в леглото. Държеше оръжието готово за стрелба, докато опипваше тъмния силует. Това бе само купчина завивки. Трия се обърна.

Вратата на банята беше затворена, но отдолу се процеждаше тънка ивица светлина. Заобиколи завивките и сандала на пода, застана от едната страна на вратата и махна на хората си да заемат другата. До този момент бяха действали почти безшумно.

Тя натисна предпазливо дръжката и отвори рязко вратата. Ваната бе пълна с вода и в нея имаше тяло с лице надолу, едната ръка на трупа висеше безволево над ръба. Зад лявото ухо се виждаше морава ивица. Трия повдигна главата на жертвата, улавяйки я за косата и сетне я отпусна внимателно, за да не се изпръска. Това бе нейната агентка, онази, на която бе разчитала за провеждането на операцията. А смъртта подсказваше характерната за гауачините ритуална екзекуция — моравата ивица под ухото. Там е бил забит гауачински нокът, който е накарал жертвата да замлъкне, преди да бъде удавена. Може би е станало именно така. Или пък това бе просто инсценировка, за да изглеждат нещата като гауачинско покушение?