Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Притихналите улици очакваха напрегнато развоя на събитията.

Седмината пресякоха едно мокро кръстовище, канавките бяха пълни с червена и зелена кръв. Миризмата на влага подсказа на Трия, че водите на неизвестен Гралуз са били пуснати, за да отмият мръсотиите по улиците.

Щеше да последва и отмъщение. Без съмнение известен брой деца на хуманюиди щяха да загинат през следващите няколко дни. Все същият стереотип.

Малко по-късно групата прекоси района на сблъсъка. Пътьом войниците разгледаха местата, където бяха лежали труповете, опитвайки се да преценят броя на жертвите. Нито късче плът не бе оставено за птиците.

След като излязоха от Развъдниците, те минаха през една врата, пазена от гауачини — хората на Броей. Няколко преки по-нататък следваше врата под охраната на хуманоиди, служители на Гар. Броей скоро щеше да научи за нейните действия. Трия знаеше това, но бе казала, че отива към Развъдниците. След малко групата се озова на тясна уличка; срещу тях се издигаше някаква второразрядна сграда. По-ниските й етажи бяха без прозорци; единственият отвор в сляпата сива фасада бе бронираната с решетка врата. Зад нея се мержелееше слабо осветен коридор. В измамно голите стени бяха скрити автоматични оръжия и апаратура за наблюдение.

Спирайки хората си с ръка, Трия се скри в тъмното, докато разгледа входа на сградата. Вратата беше с обикновена ключалка. В нишата вляво от нея стоеше човек от охраната, чийто силует се виждаше смътно зад бронираната решетка. Отрядът, който охраняваше този дом, бе готов да се притече на помощ при първия сигнал от колегата им на входа или в случай на тревога, подадена от онези, които наблюдаваха улицата с апаратурата за следене.

Информаторите на Трия й бяха казали, че това е евентуалният изход за бягство на Джедрик. И той в никакъв случай не родеше към затънтените кътчета на Развъдниците. Разумно. Само че Трия от години имаше агент в тази сграда, както и в много други. Рутинна предпазна мярка. Сега всичко зависеше от избора на точен момент за действие. Агентът й бе получил нареждане да елиминира охраната от поста за наблюдение. Единствено човекът на входа трябваше да бъде пощаден. Трия изчакваше уречения час.

Улицата миришеше на канални нечистотии. Повредена тръба? Авария? Щети вследствие на бунта? Това място не й харесваше. Каква беше играта на Джедрик?

Очакваха ли ги някакви изненади в тази охранявана сграда? Кейла би трябвало да е узнала вече, че е заподозряна като вдъхновителка на метежа… както и за други неща. Дали се чувстваше в безопасност там, сред собствените си последователи? Хората са склонни да се чувстват на сигурно място, когато са сред свои. Но едва ли силата на ударното й ядро бе толкова голяма. И все пак в плана на Джедрик имаше някои криволици, които Трия все още не бе разгадала. На повърхността плуваха достатъчно признаци, които говореха за открита конфронтация. Или пък бяха покана за преговори? Възможно беше Джедрик да се е появила тук само за да привлече Трия. Тази перспектива предизвика у нея вълнение.

Заедно ние ще бъдем непобедими!

Да, Джедрик се вместваше в представата за изключителен агент. Със собствената организация около себе си…

Тя още веднъж хвърли поглед вляво и вдясно. Както можеше да се очаква, улиците бяха безлюдни. Погледна часовника си. Моментът бе дошъл. Махвайки с ръка, отпрати двама от хората си по двата фланга, а един млад хуманоид тръгна направо към отсрещната врата. Когато стигнаха до мястото, останалите трима придружители я обградиха под формата на триъгълен щит и така прекосиха улицата.

Постовият на вратата беше хуманоид с посивяла коса и бледо лице, което лъщеше в жълти оттенъци от мъждивата светлина в коридора. Клепачите му бяха натежали от скорошната доза наркотик, доставена от агента на Трия.

Тя отвори вратата и както бе очаквала, видя овалния контактен превключвател в дясната ръка на караула. Усмихна й се с раздалечените си зъби, насочвайки превключвателя към нея. Беше я познал. Сега почти всичко зависеше от точността на нейния агент.

— Искаш ли да умреш за жабите? — попита го Трия.

Пазачът знаеше за метежа и за вълненията по улиците. Беше хуманоид, с чувство за принадлежност към своя биологичен вид, но в същото време не забравяше, че работи за гауачина Броей. Въпросът бе точно изчислен, за да го изпълни с нерешителност. Беше ли тя ренегат? Караулът бе лоялен към своя вид и фанатично верен на поста си, който го спасяваше от бездната на социалното дъно. Към това се прибавяше и неговата наркомания. Всички телохранители бяха наркомани, но този специално използваше наркотик, който притъпяваше сетивата му и спъваше дори най-простите мисловни операции. По правило не трябваше да взима упойващи вещества по време на работа и сега това го безпокоеше. Толкова много неща трябваше да прецени в този момент. Въпросът на Трия предизвика очакваната реакция. Не искаше да умре за жабите.