Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

„Всичко ще ти стане ясно, когато опиташ Досейди на свой гръб.“

Най-накрая Маккай на свой ред започна да се държи предизвикателно.

„Истината е, че вие сами не знаете отговора на тези въпроси, нали? Надявате се аз да открия всичко вместо вас.“

Понякога информационният поток го отегчаваше. Докато слушаше как някой гауачин му разяснява вече известни факти за взаимоотношенията в Периферията, той установяваше, че вниманието му неусетно е привлечено от свободния за всички видове коридор, който минаваше покрай залата за инструктаж.

Веднъж Кейланг влезе и седна до стената, наблюдавайки го мълчаливо и жадно. Маккай почувства раздразнение, погледът й обгаряше сетивата му. Прииска му се синята метална кутия да е до него, но след като веднъж бе наметнал легумския плащ, тя бе върната в свещената й ниша. Той нямаше да я види повече, освен ако проблемът Досейди не попаднеше на Съдебната арена. Кейланг оставяше един от многото въпроси без отговор. Защо този опасен женски рийв навестяваше стаята без никаква явна причина? Допускаше, че са й разрешили да го наблюдава чрез апаратура за дистанционно следене. Защо бе избрала точно този момент да дойде лично? За да му даде да разбере, че е наблюдаван? Това бе свързано с причините, накарали гауачините да я обучават. Вероятно бяха изправени пред някакъв бъдещ проблем, който можеше да бъде решен само от рийв. Те го подготвяха, както бяха подготвили и него. Защо? Какво бе насочило гауачините към рийв? По какво се различаваше този женски екземпляр от останалите? Какви бяха гаранциите за неговата лоялност? Какъв беше „Рийвският облог“?

Подобни въпроси тласнаха мислите му в посока, която никога не бе проучвал достатъчно — какви хуманоидни способности бяха привлекли гауачините към него? Упоритата настойчивост? Предисторията на човешката правова система? Безусловният индивидуализъм на хуманоидите?

На тази загадка не можеше да бъде даден никакъв категоричен отговор, както и на въпросите, касаещи рийва. Нейното присъствие обаче продължаваше да го омагьосва. Маккай знаеше много факти за обществото на рийвите, неизвестни извън собствените им светове. В крайна сметка те бяха постоянни и ценни партньори в БюСаб. При изпълнение на общи задачи често се бе зараждало другарство, свързано с непосредствен обмен на информация. Бе запознат с размножителната им триада, а също и с обстоятелството, че не можеха да се ориентират предварително кой от триадата ще е способен да отглежда потомството. Това бе основополагащ камък в социалната им структура. Този член от триадата периодически се заменяше с друг от друга триада. Подобна организационна схема осигуряваше генетичната им дисперсия 8 8 Разпръскване. — Б.пр. и, нещо не по-малко важно, благодарение на нея в тяхната цивилизация се изграждаха безброй неразрушими връзки. Всяка такава връзка бе свързана с изискването за решителна подкрепа в трудни моменти.

Веднъж един рийв от Бюрото се бе опитал да обясни тези тънки взаимоотношения:

— Да вземем например ситуацията, когато рийв е убит, или дори по-лошо, лишен от достойнство. Виновникът ще трябва да отговаря лично пред милиони рийви. Всички, които са обвързани в една триадна прогресия, са задължени да отговорят на оскърблението. Доколкото разбирам, най-близкият еквивалент на схемата са семейните задължения във вашето общество. Ние също познаваме вендетата като акт на отмъщение. Нямате представа колко трудно е да освободим нашите представители в БюСаб от тази… обвързаност, от тази безкрайна мрежа на взаимозависимости.

По всяка вероятност гауачините бяха запознати с тия неща, помисли си Маккай. Затова ли се бяха насочили към рийвите? Или пък, въпреки тези техни черти, привлечени от нещо друго? Щеше ли да остане верен един легум-рийв на подобна мрежа от семейни връзки? Как щеше да стане това? Обществото на рийвите бе напълно в разрез с чувствителността на гауачините. Поданиците на Бога на Жабите бяха дори и по-необщителни и затворени от хуманоидите. За гауачините семейството бе нещо интимно и недостъпно за непознати, те го напускаха единствено за да влязат в избрания от тях клан.

Подпрян на бялата досейдийска скала, Маккай разсъждаваше над тези неща и се ослушваше в очакване на предстоящата среща. Жегата на чуждата планета, миризмата и непознатите шумове го тревожеха. Бяха му казали да се ослушва за звука на двигател с вътрешно горене. Вътрешно горене! Но досейдийците караха такива мобили само извън града, защото бяха по-мощни (макар и по-големи) от колите с насочени импулси които използваха зад стените на Чу.