Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

И тези ухания! Спомените, към които го върнаха те! Мускусът на Гралуза, тръпчивият аромат на екзотични семена, се усещаше при всяко вдишване. Цветният прашец на царската папрат натрапваше цитрусовите си полутонове. А караелите — малки, подобни на жаби животинки — нахлуваха в съня му при всяко зазоряване с изтънчените си пискливи арии.

През онзи по-ранен период на обучение на Тандалур Маккай се чувстваше като изгубен, затворен в един странен свят на зловещи същества, постоянно гнетен от мисълта дали ще успее. Но след разговора с Арич нещата се промениха. Тогава вече бе обучен, изпитан и доказал качествата си на легум, да не говорим пък за известността му като агент на БюСаб. И въпреки това настроението от тези първи дни понякога го завладяваше отново. Емоционалните ретроспекции го измъчваха със самоналагащия се извод, че някой го е тласнал към опасност против собствената му воля, че гауачините тайно му се присмиват, подготвяйки го за страшно унижение. Подобни шеги не им бяха чужди. Според общото мнение създанията на Бога на Жабите бяха достигнали толкова високо ииво в развитието си, че трябваше да затворят кръга, връщайки се към примитивното варварство. Начинът, по който мъжките гауачини унищожаваха родените си, беше достатъчно красноречиво доказателство.

Веднъж, по време на едно от редките му задрямвания, Маккай бе повикан от хората на Арич. Той се надигна от леглото и опита да се отърси от подтискащото чувство за обреченост. Да, наистина — сега го ласкаеха, отстъпваха пред мнението му, отдаваха му почти религиозна почит, както правеха и с всички останали легуми. Но имаше и друго: бяха го подготвяли дълго за Досейди, а по отношение на дългосрочните си цели и намерения оставаха потайни.

Винаги, когато човек си имаше работа с тях, загадките бяха необятни.

Когато заспа отново, в съня си той видя огромни грамади плът на разумни същества (зелена и розова плът), гола и съвсем беззащитна, изложена на яростните атаки на огромни мъжки гауачини.

Посланието на съня бе ясно. Те определено можеха да унищожат Досейди (и дори по същите причини), както унищожаваха собствените си малки, пресявайки най-силните и най-устойчивите сред тях.

Проблемът, който му бяха натрапили, го плашеше. Ако и най-беглата информация стигнеше до Съюза на Разума, без да бъде намерено съответното оправдание, Федерацията на гауачините щеше да бъде подложена на безмилостно преследване. Имаха ясни и достатъчни причини да унищожат уликите… или да ги оставят да се самоунищожат.

Оправдание.

Къде можеше да бъде намерено то? В загадъчните мотиви, които бяха тласнали гауачините към този експеримент?

Дори и да се намереше такова оправдание, Досейди щеше да предизвика катаклизъм в Обединеното на Разума. Проблемът беше зареден с драматизъм. Повече от двадесет поколения човеци и гауачини щяха да изплуват на повърхността без никакво предупреждение! Тяхната самотна история щеше да гъделичка нервите на безброй живи същества. Всички възможности на езика щяха да бъдат използвани, за да бъде изстискана и последната капка емоционален заряд от това разкритие.

Както и да се оправдаваха гауачините, мотивите им щяха да предизвикат безкрайни разследвания и съмнения.

Защо бяха го направили? Каква е била съдбата на първите доброволци?

И човеците, и гаучаните щяха да обърнат поглед към собствените си предци. „Това ли се е случило с чичо Елфред?“ Семейните хроники на гауачинските кланове щяха да бъдат преровени. „Да! Ето тук има двама безследно изчезнали!“

Приближените на Арич признаваха, че този проект е дело на „един съвсем ограничен кръг хора“, които са го пазили в тайна. Били ли са съвсем нормални членовете на подобно гауачинско съзаклятие?

Вездесъщият гауачин никога не го оставяше да поспи по-дълго. Приведен над леглото му, Арич настояваше да се върне веднага на тренировъчния семинар, който трябваше да му помогне да оцелее на Досейди.

Този тренировъчен семинар! Заключените в съзнанието на всеки индивид предразсъдъци повдигаха много въпроси без отговор. Маккай се опитваше да разсъждава хладнокръвно, но винаги се намираше нещо, което да го извади от равновесие.

Как гауачините на Досейди бяха усвоили човешки емоционални характеристики? С каква цел човеците на Досейди копираха обществените договори на гауачините? Знаеха ли наистина досейдийците защо променят толкова често формите си на управление?

Любезността, с която бяха посрещнати тези чести въпроси, вбесяваше Маккай.