Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.

Въпреки Стената на Бога слънцето жареше силно. Маккай се скри в сянката на скалата. Седейки, той хвърли поглед към малкия бял диск, прикрепен върху левия ревер на дрехата му: ОП40331-Д404. Това беше стандартният галач, нещо като лингва франка 7 7 Смесен език, съставен от испански, френски и италиански думи, който се е говорил по Средиземноморието. — Б.пр. на Съюза на Разума.

„На Досейди се говори само на галач. Могат да доловят акцент в речта ти, но няма да те попитат на какво се дължи.“

Хората на Арич му бяха обяснили, че тази значка го определя като работник на свободно договаряне, с умения малко по-високи от средните в дадена област, но тъй или иначе като член на Трудовия Тръст и поради тази причина — подлежащ на разпределение и извън неговата професионална сфера.

„Това те поставя три йерархически стъпала над Периферията“ — бяха казали те.

Изборът си беше негов. Дъното на социалната система винаги разполагаше със свои собствени комуникационни канали, по които течеше информация, базирана на точни сведения, инстинкт, фантазии и онова, което умишлено се подаваше от върха. Каквото и да се бе случило тук, на Досейди, неговата същност щеше да се разкрие чрез протичащите в Трудовия Тръст подсъзнателни процеси. Попадайки в ТТ, агентът можеше да се добере до този издайнически информационен поток.

— Ще бъда тъкач — бе казал той, добавяйки, че това е негово хоби от много години.

Този избор развесели учителите му. Така и не успя да разбере причината за тяхното веселие.

„Това не е важно сега. Всяка професия е толкова добра, колкото и всички останали.“

Настояха да съсредоточи усилията си върху своето моментно занимание, както и над маниерите и обноските на досейдийците. И наистина агентът прекара един трескав период на Тандалур, след като Арич пожела (при това с най-разумни аргументи), че ще бъде най-добре неговият легум лично да посети Досейди. Ретроспективно аргументите си оставаха все така убедителни, но Маккай бе изненадан. Без да знае точно защо, той бе смятал, че ще му възложат не толкова ангажиращо наблюдение с определена апаратура и чрез възможностите на кейлбаните, които охраняваха тази планета.

Все още не знаеше как си представяха те задачата му да извади кестените от огъня, но очевидно гауачините очакваха точно това. На раздяла Арич бе загадъчно откровен:

— Ти си най-добрият шанс за спасение на Досейди и най-добрият шанс за нас да… бъдем разбрани.

Надяваха се техният легум да спаси Досейди и в същото време да оневини гауачините. Наистина задачата на легума бе да е в полза на своя довереник, но по всяка вероятност до този момент никога не се беше стигало до толкова странна ситуация — довереникът имаше пълната власт да унищожи една застрашена планета.

На Тандалур Маккай имаше възможност да спи само по няколко часа на денонощие. Но дори и краткият му сън не бе спокоен — някакъв зловещ отрязък от мозъка му работеше непрестанно; затова той не се откъсна нито за миг от усещането за необичайното и не съвсем удобно кано-легло, от странните звуци отвъд стените… клокочене на вода… някъде… винаги тази вода.

Когато се подготвяше за легум, това бе едно от първите неща, с които трябваше да свикне — непостоянния ритъм на неспокойна вода. Гауачините никога не се отдалечаваха много от водата. Гралузът — това централно водохранилище и семейна обител на женските гауачини, мястото, където те отглеждаха онези от малките си, които оцелееха след опустошителната чистка на мъжкия родител — винаги бе имал тук възлова роля. И както се казваше в поговорката:

„Ако не разбираш Гралуза, ти не разбираш и гауачините.“

Беше вярно само до известна степен, както е с повечето от поговорките.

Но водата винаги беше налице, вода в ограничено пространство, неспокойно плискане на вълни в стените. В този шум не се долавяше никакъв определен ритъм, но той говореше много за гауачините — сдържани и въпреки това винаги различни.

Намиращите се в близост помощни средства бяха свързани чрез специални тръби за плуване. За придвижване на дълги разстояния използваха вратите-трамплини и свистящите реактивни коли на магнитни възглавници. Пристигането и заминаването на тези коли често тревожеше съня на Маккай по време на подготвителния курс за Досейди. Понякога, в мигове на страшна умора, когато тялото му се нуждаеше от почивка, го събуждаха гласове. А неуловимото вмешателство на останалите шумове — колите и вълните — затрудняваха подслушването. Сепвайки се през нощта, Маккай напрягаше слух, за да улови смисъла в думите. Чувстваше се като шпионин, домогващ се до съдбоносни тайни, опитващ се да прозре всеки нюанс в случайните разговори на съществата отвъд стените. И после обезсърчен, винаги обезсърчен, отново потъваше в сън. А когато всички звуци затихнеха, както понякога се случваше, Маккай отново се събуждаше и заставаше нащрек с разтуптяно сърце, чудейки се какво не е наред.