Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Предполагам, че не възнамерявате да ме въвличате във вашето дело?

— Да те въвличаме? — Изненадата на Върховния Магистрат бе извън всякакво съмнение.

— Независимо от това как използвате наученото от Досейди, вие ще бъдете заподозрени в злонамереност. И няма никакво значение какво би могъл да научи някой от…

— О, нима! Новата информация дава власт.

— Ти също не можеш да ме подведеш, Арич. В историята на всички разумни видове има много случаи, когато се е злоупотребявало с нова информация.

Арич не постави казаното под въпрос. Те и двамата бяха запознати със сърцевината на проблема. Гауачините изпитваха недоверие към властта във всичките й форми и въпреки това бяха ненадминати в изкуството да я използват. Унищожаването на Досейди означаваше прикриване на информацията, която те бяха извлекли оттам. Ако Маккай, един негауачин, научеше тези неща, върху него също можеше да падне сянката на подозрението. Злоупотребите с нова информация ставаха в интервала между узнаването на нещо важно и времето, когато то беше вече обществено достояние. За гауачините и БюСаб така нареченият „информационен вакуум“ бе постоянен източник на опасности.

— Ние няма да се опитваме да прикрием онова, което сме научили — подхвърли Арич, — а само как сме го научили.

— Унищожаването на една цяла планета с всичките й обитатели според вас е просто академичен въпрос!

— Ъ-ъ, да, така е. Онова, което не знаеш, Маккай, е, че един от нашите експериментални обекти на Досейди е поставил началото, изцяло на своя глава, на последователност от събития, която много бързо ще унищожи планетата независимо от волята ни. Скоро ще узнаеш всичко. Ти ще отидеш там, както подобава на добрия легум, когото ние познаваме в твое лице, за да почувстваш зъбите на чудовището със собствената си плът.

Броей се надигна след края на молитвата, потърси опипом стола зад себе си и се отпусна в него. Отвсякъде го обгръщаше мрак. Стаята представляваше брониран мехур, прикрепен към дъното на неговия Гралуз. Около дебелите стени на помещението имаше пояс от топла вода, който предпазваше женските и яйцата им. До мехура се достигаше през отвор в пода и виещ се воден пасаж. Налягането вътре спираше притока на вода и въпреки това Броей усещаше около себе си вдъхващата сигурност миризма на Гралуза.

Миг по-късно Богът му заговори. Броей ликуваше. Богът говореше на него, само на него. Думите свистяха в съзнанието му. В зрителните му центрове нахлуха множество сцени.

Да! Да! Демополът е в мои ръце!

Богът бе изпълнен с увереност и излъчваше увереност.

Днес Той му показа ритуал, който Броей не бе виждал никога преди. Ритуалът бе само за гауачини. Наименованието му бе лаупук. Броей се запозна с всичките му кървави подробности и почувства правотата му със собствените си фибри.

Отговорност, изкупление — това бяха уроците на лаупук. Богът изрази одобрението си, когато Броей вникна в смисъла.

Те общуваха чрез думи, които Електорът изричаше в мислите си, но имаше и други мисли, до които той не можеше да достигне. Несъмнено Богът също криеше мисли, които не достигаха до Броей. Богът използваше хората, хората Го използваха. Божествено вмешателство с цинични обертонове. Броей бе научил ролята на Електора след дълго и мъчително чиракуване.

Аз съм твой слуга, Боже.

Броей се вслуша в Неговата препоръка и не каза никому за своето тайно причастие. Да се подчинява отговаряше на собствените му цели и очевидно на тези на Бога. Но понякога му се искаше да изкрещи.

— Вие, идиоти! Аз говоря с гласа на Бога!

Други Електори бяха правили тази грешка. И не след дълго бяха падали от власт. Опирайки се на опита на няколко поколения, бе стигнал до извода, че трябва да задържи властта си, ако иска някога да избяга от Досейди.

Във всеки случай глупаците се подчиняваха на неговите заповеди (и следователно на тези на Бога) без божествена намеса. Всичко вървеше добре. Всеки индивид представляваше сбор от помислите Му… и винаги внимаваше къде и кога се връща към най-интимните си мисли. Понякога Бог влизаше в него в тази тъмна стая-мехур без помощта на молитва или други приготовления. Бог можеше да надникне през очите на Броей по всяко време — кротко и тихо — наблюдавайки неговия свят и делата му през сетивата на един смъртен.