Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Аз се грижа добре за моите слуги.

Топлата вълна на увереност, която премина тогава през Броей приличаше на топлината на Гралуза, когато все още беше малко дете, вкопчено в гърба на майка си. Това бяха топлина и чувство за сигурност, свързани с онзи дълбок спомен за времето в Гралуза, когато един огромен сиво-зелен мъжки гауачин сновеше във водата, поглъщайки онези от децата си, които не бяха достатъчно бързи и внимателни, за да се спасят.

Аз бях един от бързите.

Бясното подводно преследване бе научило Броей как да се държи с Бога.

Той потръпна в тъмнината на стаята-мехур. Да, законите Му бяха сурови. Въоръжен с този опит, Божият служител можеше да бъде в равна степен жесток, той можеше да превъзмогне познанието, че е едновременно и човек, и гауачин. Единственото желание на Броей бе да бъде истински слуга на Бога. И той се обърна мислено към своя бъдещ гост.

Пази се, Маккай. Бог ми каза кога ще дойдеш. Аз зная твоите намерения. Следвай строго предначертания си път, агенте. Ти рискуваш да си навлечеш гнева ми.

Маккай мина през вратата-трамплин и, както му бяха казали помощниците на Арич, се озова сред пясъците на Досейди няколко часа след разсъмване. Той погледна нагоре, за да се сдобие с първи и непосредствени впечатления от Стената на Бога. Искаше му се да вникне в чувствата, които този затвор поражда у досейдийците. Разредената и леко сребриста мараня бе единственото нещо на небето. Остана разочарован. Слънчевият диск бе по-ясно очертан, отколкото бе очаквал, а от холографските снимки, които бе видял, знаеше, че лъчите на няколко звезди от трета величина нощем проникват през булото около планетата. Маккай не можеше да каже какво бе очаквал, че ще види тук, но този млечнобял воал някак не отговаряше на предварителните му представи. Може би бе прекалено тънък. Изглеждаше нереален, твърде безсилен за въплътената в него мощ.

Видимият слънчев диск му напомни за друг спешен проблем, но той го отложи за по-късно, когато щеше да се запознае с околната обстановка.

Висока бяла скала? Да, ето я там вляво.

Те го бяха предупредили да чака до тази скала, където щял да бъде в относителна безопасност. Не трябваше да се отдалечава от мястото за установяване на контакт по никакъв повод.

— Ние можем да ти разказваме дълго за рисковете на Досейди, но думите не са достатъчни. При това на планетата непрекъснато възникват нови опасности.

Нещата, които бе научил по време на инструктажа през последните няколко седмици, придадоха на предупреждението още по-голяма тежест. Скалата, два пъти по-висока от човешки бой, се издигаше на няколко крачки от него, масивна и заплашителна. Пясъкът скърцаше под обувките му. До обонянието му достигаха непознати ухания и остри миризми. Затоплената от слънцето повърхност на камъка преля в плътта му енергията си, проникнала през тънкия зелен работен комбинезон, който бе облякъл по настояване на гауачините.

Маккай мечтаеше за своето бронирано облекло и апаратурата за подсилване на мускулите, но тези неща бяха отхвърлени от наставниците му. Позволиха му да вземе само част от принадлежностите си, при това неохотно, като компромис. Той им бе обяснил, че ако някой се опита да се добере до тайните на комплекта, уредите в него ще бъдат автоматически унищожени. Въпреки това го предупредиха никога да не го отваря в присъствието на местните обитатели.

— Най-големите опасности за теб ще дойдат, ако подцениш някой досейдиец.

Маккай се огледа, но не видя и следа от досейдийци.

Далеч отвъд пепелявия пейзаж, осеян с жълти храсти и кафяви скали, той забеляза мъглявите островръхи кули на Чу, издигащи се над каньона на реката. Топлите вълни караха въздуха да трепти над ниските шубраци и градът изглеждаше като омагьосан.